Правилен дренаж на високи лехи за засаждане

Предимства на високите лехи за засаждане

Високите лехи за засаждане често се използват от градинари с ограничена подвижност или със болки в коленете и ставите. Благодарение на тях градинарят не трябва да работи на ръце и колене, което прави грижата за растенията значително по-комфортна.

Полза от високите лехи имат и самите растения. Много видове, които трудно се развиват в сбита и тежка почва, растат отлич­но именно там. Градинарят може да контролира почвените условия, като добавя необходимите подобрители, които насърчават свободното развитие на корените и здравословния растеж.

Дренажни системи

Правилният избор на място

Изберете мястото на високата леха, като имате предвид дренажа. Разположението ѝ в блатист терен или низина значително увеличава риска от проблеми с оттичането на водата. Често тези проблеми остават незабелязани – водата бавно се натрупва в лехата и създава далеч от оптималните условия за растеж. Растенията показват признаци на кореново гниене: увиснали и обезцветени листа. С времето се появяват и нападения от насекоми, както и гъбични и бактериални инфекции. Дори лехата да не е разположена в низина, водата за напояване от пръскачки и маркучи може да предизвика подобни проблеми.

Дренажни отвори в конструкцията

Градинарите решават проблема с преовлажнените лехи, като предвиждат дренаж още в дизайна на конструкцията. Един от най-простите начини е пробиването на отвори в рамката на лехата. Направете това преди да я напълните с почва. Пробийте дупки с диаметър около 1,25 см (пол инча) на всеки 60 см по основата на конструкцията. След това облегнете вътрешността с градински геотекстил и го закрепете с телбод. Така излишната вода изтича свободно, а почвата остава в лехата.
Ако сте изградили стените на лехата от циментови блокове или метални материали, обмислете алтернативен метод за дренаж – така наречения френски дренаж.

Френски дренаж

Изкопайте плитък окоп от основата на рамката на лехата към зона с по-ниско ниво. Дълбочината му не трябва да надвишава 30 см, а дължината зависи от конкретните нужди на градинаря. Покрийте дъното на окопа с чакъл, едри камъни, счупени тухли или друг порьозен материал. Отгоре сложете мулч, тревна пръст или рохкава почва. Така изкопаното корито служи като естествен път за изтичане на излишната вода.

Глинеста почва – особен случай

Преовлажнена почва, например глинеста, задържа влагата дори когато ѝ осигурите път за изтичане. Глинестата почва се състои от фини частици с ниска порьозност. Лесно можете да проверите пропускливостта на почвата: изкопайте малка дупка, напълнете я с вода и проследете дали тя се абсорбира в рамките на 15 минути. Ако водата стои неподвижно, работите със сбита, глинеста или друга непропусклива среда за отглеждане.

В този случай, ако възнамерявате да запълните лехата с градинска почва, издигнете лехата малко по-високо от стандартните 20–30 см. Имайте предвид, че специалистите на агрономическата служба на университета Texas A&M не препоръчват използването на чиста градинска почва във високи лехи. Тя обикновено е твърде тежка и може да повреди рамката. По-добра инвестиция са леките почвени смеси – те щадят конструкцията и се обработват много по-лесно.