Цветя, които виреят в Аризона: пустинни красавици, устойчиви на жегата

Щатът Гранд Каньон се отличава с изключително разнообразен релеф – от безкрайни пустинни простори и планински масиви до летни следобедни температури, надхвърлящи 38 градуса по Целзий (100°F). Растенията в аризонските пустини трябва да оцелеят при екстремна жега, продължителна суша и рязко захлаждане през нощта.

Именно затова цветята, които виреят в Аризона, обикновено са устойчиви на засушаване и специално адаптирани да събират и пазят ценната влага. Някои от тях развиват дълги корени, с които извличат вода от дълбоките пластове на почвата, докато други цъфтят само през нощта, за да се предпазят от изпепеляващото следобедно слънце. Ето четирите най-характерни представителя на аризонската флора.

Пустинна четиричасовка (Mirabilis multiflora)

Пустинната четиричасовка е нощноцъфтящо тревисто многогодишно растение, което се развива отлично в сухите и каменисти почви на Аризона. Засухоустойчивият вид предпочита пълно слънце и топла, суха и добре дренирана почва. Храстовидното растение цъфти от април до септември и се окичва със съцветия от едри, ароматни, тръбовидни цветове в наситено пурпурномагентово с по пет венчелистчета, достигащи дължина от 2,5 до 5 см.

Вярно на името си, то отваря цветовете си късно следобед – около четири часа – и ги затваря преди зората. Mirabilis multiflora привлича колибри, пеперуди, различни нощни насекоми и пчели, събиращи прашец.

Пустинна вечерна иглика (Oenothera deltoides)

Пустинната вечерна иглика, известна още като енотера, е нощноцъфтящо тревисто едногодишно растение, което процъфтява в сухи, открити и песъчливи местности. Видът е разпространен в югозападната част на Северна Америка и се среща в пет щата, сред които и Аризона. Нискорастящото растение обича да се греши на пълно слънце.

То образува деликатни, чисто бели цветове с ширина около 7,5 см, които придобиват нежнорозов оттенък с узряването си. Цветовете са приятно ароматни и изглеждат най-красиво късно следобед или рано сутрин.

Аризонски мак (Kallstroemia grandiflora)

Аризонският мак е пустинно дивоцвете, родом именно от щата Гранд Каньон. То вирее най-добре на светли, открити места с песъчлива почва. Тревистото едногодишно растение има окосмени клонки и стъбла, покрити с пет до десет двойки тъмнозелени овални листенца.

Цветовете му впечатляват с пет златистожълти венчелистчета и блестящ оранжев център, като достигат диаметър над 5 см. Венчелистчетата са украсени с издадени тъмночервени до оранжеви жилки. Въпреки популярното си име, аризонският мак всъщност не е истински мак, а принадлежи към отдел Покритосеменни (Magnoliophyta).

Цвят на сагуарото

Нощноцъфтящият цвят на сагуарото пониква от най-големия кактус в Съединените щати и е официалният щатски цвят на Аризона. По вертикалните ребра на кактуса са разположени двусантиметрови бодли, които защитават гладката, восъчна, кафеникавозелена повърхност на растението.

Сагуарото цъфти през май и юни, като образува кремавобяли цветове по краищата на дебелите си клони. Всеки цвят има жълт център и достига около 7,5 см в диаметър. Кактусът произхожда от пустинята Сонора и се среща в южните райони на Аризона, включително окръзите Явапай, Мохаве, Греъм, Санта Круз и Юма. При благоприятни условия сагуарото живее около 200 години.

Тези четири цветя доказано се справят със суровия аризонски климат и представляват чудесен избор за градинари, търсещи устойчиви на суша растения с ниски изисквания за поливане.