Всяка година стотици деца се удавят, а хиляди други едва не се удавят в домашните плувни басейни. Създаването на физическа бариера срещу неконтролиран достъп до басейна е най-ефективният начин за предотвратяване на трагедия. Оградите за плувни басейни са проектирани така, че да попречят на хората – и преди всичко на децата – да преминат през, под или над тях. Повечето нормативни изисквания за огради на басейни целят именно решаването на проблема с неконтролирания достъп.
Комисията за безопасност на потребителските продукти на САЩ (CPSC) предоставя указания за безопасните бариери към плувни басейни и джакузита, като джакузита с покривала, отговарящи на определен стандарт, могат да бъдат освободени от това изискване. Щатските или местните разпоредби могат да следват указанията на CPSC или не, но оградите около басейните обикновено са задължителни. За тяхното изграждане обикновено се изисква строително разрешение, което често трябва да бъде издадено още преди започването на земните работи. Басейнът не може да бъде напълнен с вода, докато оградата не бъде одобрена. Временните огради по време на строителството също са строго регламентирани.
Достъпът е ключов аспект при проектирането на загражденията на плувните басейни. Проучване на CPSC относно инцидентите със удавяне в Калифорния, Аризона и Флорида показва, че почти половината от удавилите се деца последно са били видени в къщата. Затова разпоредбите изискват входовете към жилището да се намират извън затворената зона. Ако част от заграждението е стена, в нея не трябва да има никакъв отвор за достъп до зоната на басейна. Като алтернатива указанията на CPSC препоръчват монтаж на охранителна сигнализация на всяка врата, водеща към заграждението.
Обикновено се изисква всички точки за достъп до затворения басейн да бъдат контролируеми. Портите трябва да се затварят и закопчават автоматично, а електрическите врати трябва да разполагат с резервна система за случаите на прекъсване на електрозахранването. Достъпът се затруднява допълнително чрез монтиране на заключващ механизъм в горната част на вътрешната страна на портата, както и чрез постоянно заключване – освен когато басейнът действително се използва. Портите трябва да се отварят навън от зоната на басейна, което прави почти невъзможно малко дете да ги отвори отвън.
Минималната височина на оградата трябва да бъде 120 см (4 фута), като за многофамилни жилищни сгради може да се изисква по-висока конструкция. Пролуката между земята и долната част на оградата не трябва да надвишава 10 см (4 инча). Размерът на отворите е ограничен, за да не се създават опори за крака. Страната на оградата, обърната навън от басейна, трябва да е гладка и без изпъкналости, улесняващи катеренето. Освен това оградите трябва да са разположени далеч от стопански постройки, оборудване или други конструкции, които биха могли да послужат като помощни средства за преодоляване на оградата.