Каква дървесина да изберете за ограда от клони

Достъпността на материала често определя вида дървесина, която ще изберете за селска ограда от паднали или подрязани клони. Възможностите за подобни проекти са практически неограничени, но изборът в собствената ви градина обикновено е много по-скромен. Освен това клоните на различните видове дървета предлагат различни предизвикателства и предимства. Докато тънките и прави млади дръвчета от горчива череша образуват спретнат палисад, извивките на тихоокеанската мадрона вдъхновяват диво и свободно плетене.

Горчива череша

Входната порта в градината на Ви Коно в Редмонд, щата Вашингтон, е изградена като слънчев диск от млади дръвчета на горчива череша (Prunus emarginata). За разлика от оградите, изплетени от клони, конструкцията на Коно е сглобена с винтове. Тя прилича на класически палисад, при който младите стволчета служат като вертикални летви, закрепени към по-дебели клони и тънки трупчета. Едната страна на ограждението е жив плет от оформени на шпалера ябълкови дръвчета. Списанието Sunset описва резултата така, сякаш „хобитите обитават градината“.

Според списанието This Old House палисадите от млади дръвчета са били особено популярни още в колониалните времена и именно те впоследствие са довели до появата на модерната бяла ограда от летви.

Тихоокеанска мадрона

Тихоокеанската мадрона (Arbutus menziesii), известна още като мадрона или арбутус, има канелено оцветена кора. Том Конвей от сайта Tall Clover Farm край Сиатъл описва клоните и стволовете ѝ като нагъбени „живи скулптури“. Вдъхновен от змийските извивки на ограда от кедрови клони в северната част на щата Ню Йорк, Конвей изгражда меандрираща ограда от преплетени клони на мадрона, създаваща вид на гъсталак. Той я нарича оградата, която „паднала от небето“.

Платан

Кошничарят Чарли Кенард използва традиционна индианска техника на плетене, наречена „twining“ (усукано двойно плетене), когато изгражда ограда от платанови клони в Калифорнийската академия на науките – музей в Голдън Гейт Парк в Сан Франциско. На Кенард му трябват четири дни, за да завърши около 46-метровата ограда. Според оценките на музея той използва клони с обща дължина близо пет километра, подрязани от платаните в Мюзик Конкорс и Оперния парк. Усуканото плетене включва едновременно преплитане на два снопа клони през серия от колове, идващи от противоположните страни. Музеят отбелязва, че плетените огради „вероятно съществуват още от самото начало на земеделието“.

Върба

„Уикър“ (wattling) е друг термин за древното изкуство на тъкане на огради. Списанието This Old House посочва, че техниката може да бъде проследена до бронзовата епоха, когато става възможна с изобретяването на остри инструменти като ножове и брадви. Пресните, току-що подрязани върбови дръвчета са особено гъвкави и идеални за плетене навътре и навън около коловете. Някои плетени огради имат плътна кошничарска тъкан. Освен за огради, тази техника е използвана и за изграждането на стени и покриви.