Мазилката е вид хоросан, който се нанася като декоративно и устойчиво на атмосферните влияния покритие върху външни тухлени или каменни повърхности. Приготвяна от цимент, фин пясък и вар, тя обикновено се полага на няколко пласта, като последният е т.нар. завършващ слой. С нейна помощ могат да се постигат най-различни декоративни ефекти – гладка штукатура, рустикален английски стил или мрамороподобен травертин.
Тиролската фактура, известна още като алпийска мазилка, е декоративно покритие, произхождащо от Алпийския регион на Австрия. Изработва се в широка гама от цветове и е замислена да придаде на стената вид на атмосферно износена повърхност с неравномерна, често камъчеобразна текстура. За разлика от гипсовите и циментовите покрития, този тип мазилка практически не се напуква. Освен това предпазва стената от дъжд и сняг и осигурява допълнителна топлоизолация.
Нанасянето става чрез пръскане или хвърляне на сместа към стената с помощта на специален уред – тиролска пръскачка (flicker gun). В зависимост от техниката на работа могат да се получат различни текстури и шарки, а повърхността може да бъде и внимателно загладена. Така се постига т.нар. полирана тиролска фактура, която наподобява текстурата knock-down при таваните.
Главният инструмент, който ви трябва, е тиролската пръскачка. Този ръчен уред се състои от резервоар за мазилката, шпиндел с гребенообразни телени нишки и ръчна дръжка, свързана със шпиндела. Специална регулируема ламела позволява да контролирате колко материал се нанася наведнъж. Ще ви трябват още кофа и мистрия, с които да разредите сместа с вода преди употреба.
Когато готовата смес се изсипе в резервоара, шпинделът я поема и я „плюва“ към стената при въртене на дръжката. Осън класическите ръчни модели, на пазара се предлагат и електрически версии, които значително улесняват работата при големи площи.
Преди да пристъпите към нанасянето на тиролската фактура, стената трябва да бъде старателно почистена, а всички пукнатини – ремонтирани. Ако строите нова стена, първо ще трябва да положите основен грунд и няколко междинни пласта. Те изравняват повърхността и осигуряват добро сцепление за крайното покритие. При обновяване на стара стена обикновено е достатъчно темелно почистване и поправка на повредените участъци.
Добавете около 4–5 литра чиста вода към 25-килограмова торба суха смес и разбъркайте старателно поне десет минути. Готовата смес трябва да е кремообразна и леко лепкава. Нанесете първия пласт с мистрия, за да получите равномерна повърхност. След това леко надраскайте повърхността му с гребен за драскане (scratch comb), за да се подобри сцеплението, и оставете сместа да втвърдява в продължение на 24 часа.
Залепете и покрийте с фолио всички зони, които не планирате да обработвате, за да ги предпазите от пръски, след което пригответе нова партида смес. С мистрията нанесете върху основния пласт слой с дебелина около 4–5 мм. След това с тиролската пръскачка положете четири до шест тънки пласта тиролска фактура.
За равномерен резултат е важно да държите апарата под един и същи ъгъл през цялото време на нанасяне и да се движите с постоянна скорост. Работният ръб трябва да остане влажен по време на работа – в противен случай в готовото покритие ще остане видима линия. Преди всяко повторно зареждане на апарата разбъркайте сместа отново. Без предварителен опит или тренировка постигането на добър резултат може да се окаже трудно.
Работете при сухо време без силен вятър, като избягвате пряко слънце и температури под 5 °C.
Носете защитни очила и ръкавици – пръските са почти неизбежни.
Преди да започнете истинската работа, потренирайте върху малка тестова повърхност.
При горещо време леко навлажнете стената, за да не засъхва сместа твърде бързо.
Как да засадите зеленчуци правилно: практични съвети за богата реколта
Как да изградите солидна основа (цокъл) за подпорна стена
Как да чупите камъни за каменен зид: стъпка по стъпка ръководство
Как да изградим подпорна стена: практични съвети за строителство
Съвети за изграждане на съвместна стена
Как да построим бар срещу стена
Как да разцепим камъни за стена