Насоки за изграждане на монолитна бетонна подпорна стена

Подпорните стени задържат почвата, за да създадат равни терени за строителство или да предотвратят ерозията на стръмни склонове. Те се проектират така, че да устоят на налягането от задържаната земна маса чрез собственото си тегло и солидна основа. Бетонът е здрав и издръжлив материал, който гарантира надеждни конструкции, а монолитният бетон (изсипван на място) предлага гъвкавост при проектирането, така че стената да бъде адаптирана към конкретните условия на терена. Имайте предвид, че стени по-високи от 1,2 метра (4 фута) обикновено изискват разрешение за строеж, а за тях се препоръчва консултация с инженер.

Проектиране на подпорната стена

Бетонните подпорни стени обикновено се изграждат като гравитационни или като конзолни конструкции. Гравитационните стени разчитат на собственото си тегло и на наклон (откос), насочен обратно към задържания склон, за устойчивост — затова те са по-широки в основата, отколкото в горната си част. Конзолните стени имат фундаментна плоча, върху която се издига стена с еднаква дебелина по цялата си височина. Гравитационните стени се препоръчват за височини до около 3 метра (10 фута), а конзолните — за височини от 3 до 7,5 метра (10–25 фута), макар че конзолната конструкция често се прилага и при по-ниски стени.

Подготовка на терена

Основата (фундаментната плоча) трябва да се положи върху добре дрениран, уплътнен и зърнест материал. Органичните примеси и меката почва трябва да бъдат отстранени и заменени с поне 15 см (6 инча) чакъл. Обикновено основата е с дебелина около 15 см и се разширява с приблизително 10 см отвъд стената от всяка страна; при високи стени тя се простира повече от страната на по-ниския терен, отколкото от страната на обратния насип. В студен климат основата се полага под линията на замръзване, а в останалите случаи — на 15 до 30 см под нивото на околния терен.

Армировка и контролни фуги

Бетонът притежава висока устойчивост на натиск — силите, които го притискат, — но сравнително ниска якост на опън — силите, които го разкъсват, например движенията, предизвикани от циклите на замръзване и размразяване. Армиращата стомана значително увеличава якостта му на опън. Армировъчните пръти се поставят от страната на стената, която ще бъде засипана с обратен насип, както и за анкериране на основата към стената. Контролни фуги за управление на пукнатините в бетона се монтират на всеки най-малко 6 метра (20 фута) по дължината на стената.

Бетон и обратен насип

Бетоновата смес за подпорни стени обикновено се проектира да поема якост от около 24 MPa (приблизително 3500 psi) 28 дни след изливането. Монолитното изливане, при което основата и стената се бетонират едновременно, премахва потенциална слабост на мястото на съединението им, която би възникнала при отделно изливане. Стената не бива да се засипва с обратен насип преди изминаването на 28 дни от изливането, за да може бетонът да набере необходимата якост. За обратния насип се използва зърнест (едър) материал, който се изсипва до около 30 см от горната част на стената.