Как киселините влияят на медта

С блестящия си вид и отличната си електропроводимост медта се използва в битовите електрически инсталации, компютърните платки, декоративните предмети и дори в Статуята на свободата. Широкото ѝ присъствие в монетите я прави чест участник в множество научни експерименти, сред които и изследванията как киселините влияят на този метал. По-малките ученици могат да проучат действието на слабите киселини, докато по-напредналите имат възможността да открият какво правят силните киселини с медта.

Слаби киселини

Най-често срещаната слаба киселина в дома ни е оцетът – петпроцентов разтвор на оцетна киселина. С времето медните монети покафеняват, защото медта се окислява при контакт с въздуха. Оцетът и други слаби киселини, например цитрусовият сок, разтварят този слой меден оксид. Потопете монетата в киселината, след което я изплакнете с чиста вода – резултатът е блестяща като нова монета.

Предупреждения

Макар че почистването на монети с оцет може да бъде забавен домашен експеримент, избягвайте да провеждате опита в големи количества. Медният оксид и оцетът образуват меден ацетат, който е вреден за рибите и растенията. Използвайте възможно най-малко оцет и изплакнете остатъците в мивката с обилно количество вода. Не използвайте оцет и за почистване на антикварни монети – почистването понижава тяхната колекционерска стойност.

Силни киселини

Към силните киселини спадат азотната, сярната, солната и фосфорната киселина. Именно способността на киселината да окислява метали определя нейния ефект върху медта. Солната и фосфорната киселина окисляват металите слабо и не разтварят медта. Сярната киселина притежава средна окислителна способност и разтваря медта постепенно, с течение на времето. Азотната киселина, с високата си окислителна сила, разтваря медта напълно – металът първо позеленява, после посинява и се разрушава само за минути. Всякакви експерименти със силни киселини трябва да се провеждат единствено в лаборатория, оборудвана с химична тяга.

Статуята на свободата

Статуята на свободата е покрита с тънък слой мед. Когато беше открита за първи път, статуята имаше металния червеникав блясък на нова монета. Днешният ѝ зелен цвят не е резултат от киселинните дъждове, а от естествено окисление – реакция между въздуха и влагата. Статуята би могла да бъде почистена изцяло със слаб киселинен разтвор, но това би премахнало защитния слой меден оксид, износило би част от медта и би оставило по-дълбоките пластове изложени на ново окисление. При редовно почистване статуята с течение на времето просто щеше да изчезне.