Повечето производители на стъклокерамични печки предоставят списък със съдове, които препоръчват за използване с техните уреди. Асоциацията на производителите на кухненски съдове (Cookware Manufacturers Association) съветва собствениците на такива печки да „избират тежки тенджери с абсолютно плоско дъно“. Пазарът предлага богато разнообразие от съдове, но не си струва да харчите пари за евтини продукти – те лесно се деформират и губят формата си.
Съдовете от среден или дебел слой неръждаема стомана са сред най-препоръчваните за стъклокерамични котлони. Неръждаемата стомана има най-ниска топлопроводимост сред металите, обичайно използвани за производството на кухненски съдове. Тя се загрява бавно, но след това задържа топлината сравнително дълго. Идеалният вариант е тиган от неръждаема стомана с диск от мед или алуминий, разположен между два слоя стомана в дъното. Медта или алуминият осигуряват бързо нагряване, а долният слой от неръждаема стомана предпазва стъклокерамичния котлон. Сред препоръчаните от асоциацията марки са All-Clad и Cuisinart. Подходящи са и съдове от въглеродна стомана, но се уверете, че дъното им е плоско, гладко и без дефекти или задирания, за да не надраскат стъклото.
Използвайте качествени медни съдове като френските Mauviel или италианските Ruffoni, с дебелина 2 до 2,5 мм.
Тежките съдове от алуминий и мед също са отличен избор за стъклокерамични повърхности. По топлопроводимост алуминият отстъпва само на медта. И двата метала се нагряват равномерно и осигуряват еднаква температура по цялата готварска повърхност, без студени зони. Медта, която притежава най-високата топлопроводимост от всички метали, използвани за съдове, се загрява изключително бързо. Работейки с медни съдове, проявявайте внимание – ако бъдат оставени да заврят насухо или празни на включен котлон, те могат да оставят трайно петно върху стъклото. Асоциацията препоръчва алуминиеви съдове от марките Anolon, Calphalon, Circulon, Regal и Renaissance. Може да се използват и алуминиеви съдове с керамично-титаново покритие. Алуминиевите и медните съдове понякога оставят лек остатък по стъклото, който прилича на драскотини – той може да бъде почистен, стига това да се направи веднага.
Малките несъвършенства или задирания по дъното на съда могат трайно да надраскат стъклото.
Чугунени и порцеланово-емайлирани чугунени съдове могат да се използват на стъклокерамични котлони, стига да нямат изпъкнал пръстен в долната част. Уверете се, че дъното е напълно гладко. Тежестта на чугуна също крие риск – при случайно падане съдът лесно може да счупи стъклената повърхност. Чугунът има същата топлопроводимост като неръждаемата стомана. Разликата е, че много горещият чугун предава топлината обратно към нагревателния елемент. Това дезориентира температурния сензор, който изключва котлона, за да предотврати прегряване.
Съдовете с порцеланов емайл могат да се използват и обикновено работят много добре на стъклокерамични котлони, при условие че дъното им е дебело и плоско. Такива съдове никога не трябва да се оставят да заврят насухо или да стоят празни на включен котлон. Ако порцелановият емайл се прегрее прекалено, той може да се спои със стъклото и да го повреди необратимо.
Керамичните, стъклените и каменните съдове не се препоръчват за стъклокерамични котлони. Стъклото и керамиката имат много ниска топлопроводимост, което води до бавно и неравномерно нагряване. Каменната посуда също не се нагрява добре на този тип котлони. Освен това стъклокерамичната повърхност лесно се надрасква от такива съдове.
Преди да закупите нов съд, проверете дали дъното му е напълно плоско – поставете го върху равна повърхност или го проверете с линийка. Избягвайте съдове с релефни, назъбени или оребрени дъна, тъй като те могат да повредят стъклокерамичното покритие и да намалят ефективността на нагряване.