Как работят димовите аларми и защо издават звуков сигнал

История

Първият димов детектор е създаден от швейцарския изобретател Уолтер Ягер през 30‑те години на 20‑вия век. През 1969 г. Рандъл Смит и Кенет Хаус патентоват първия батерийно захранван димов аларм, който бързо се разпространява в света.

Видове

Съществуват два основни типа димови аларми:

• Ионизационни – използват малко количество радиоактивен изотоп за създаване на електрически ток. При наличие на дим токът се нарушава и алармата звъни.
• Фотоелектрически – разполагат с оптичен сензор, който засича промяна в светлината, предизвикана от дим, и активира звуковия сигнал.

Как работят?

Ионизационните детектори са най‑разпространените. Радиоактивният източник генерира ток в затворена верига. Когато димът попречи на преминаването на електроните, веригата се прекъсва и звуковият сигнал се задейства.

Безопасност и поддръжка

Батерийните аларми трябва да се проверяват поне веднъж месечно, за да се уверим, че батерията е заредена. Техният експлоатационен срок е около 10 години – след това се заменя, тъй като радиоактивният изотоп в тях губи ефективност.

Размери и дизайн

Днес димовите аларми се предлагат в разнообразни форми и размери – от компактни модели, подходящи за тесни помещения, до естетични варианти, съчетаващи се с интериора.

В повечето страни законът изисква наличието на димови аларми в жилища и обществени сгради, което ги прави незаменим елемент за безопасност.