Как работят системите за сигурност: основни принципи, компоненти и видове

Системите за сигурност се развиват значително през годините – днес те са едновременно по-лесни за инсталиране и значително по-трудни за заобикаляне. Основните принципи на работа на повечето охранителни системи обаче остават непроменени, независимо от избрания модел, и могат да бъдат разделени в няколко прости категории. Като разберете принципа, върху който функционират тези системи, ще можете да направите информиран избор кой вариант най-добре отговаря на вашите нужди, както и да разберете как крадците биха могли да се опитат да го деактивират.

Свързване на компонентите

Повечето охранителни системи се състоят от отделни сензори, покриващи вратите и прозорците, детектори за движение, наблюдаващи ключови зони като всекидневната или задния двор, както и централен контролен панел, чрез който системата се активира и деактивира. Всички тези компоненти трябва да са свързани помежду си, за да работи системата правилно – обикновено по един от два основни начина.

При кабелните (жични) системи компонентите се свързват чрез електрически кабели, прокарани през стените на дома. Безжичните системи, от своя страна, разчитат на радиосигнали за комуникация и често използват самостоятелни батерии вместо електрическата мрежа на дома. Освен това съществуват и напълно автономни системи, които представляват един-единствен блок, наблюдаващ цялото жилище.

Аларми

Сирените и алармите са ефективна част от всяка система за сигурност, защото се задействат лесно. Обикновено магнитен ключ на врата или прозореца се активира при нарушаване на входа – той или подава ток към алармата, или прекъсва веригата ѝ.

Точният характер на алармата зависи до голяма степен от ценовия клас на цялата система. Най-простите модели издават силен звуков сигнал, чиято цел е да предупреди хората в дома (и/или съседите), както и да изплаши взломниците. По-усъвършенстваните версии могат да бъдат свързани с димни детектори и да задействат тревога при пожар. Най-надеждните системи уведомяват органите на реда – или чрез автоматично обаждане до спешния номер със записано предварително съобщение, или чрез известяване на частна охранителна фирма, че в дома има проблем.

Сензори

Сензорите работят по няколко конкретни конфигурации – базирани на топлина, светлина или движение.

Светлинните сензори обикновено са най-простите. Те се състоят от един лъч светлина, проектиран през ключова зона (например входна врата или стълбище) към приемник. Когато лъчът бъде прекъснат – например когато някой мине през него – алармата се задейства.

Детекторите за движение са значително по-сложни. Те изпращат ултразвукови сигнали в определено пространство, които се отразяват обратно след сблъсък със стени, мебели или други предмети. Ако някой влезе в зоната, сигналите се връщат по-бързо след отразяване от тялото му, което задейства тревогата.

Инфрачервените сензори проследяват общата температура на пространството. При навлизане на топло тяло устройството улавя топлинния отпечатък и включва алармата.

Външни сензори

Външните сензори функционират подобно на вътрешните. Единствената разлика е, че те трябва да покриват по-широка зона и рядко използват сирени. Вместо това повечето външни сензори включват охранителни осветители, които озаряват цялата територия и оставят взломника без място за укриване. Това не само осигурява добра защита, но и спасява собственика от необходимостта да деактивира системата всеки път, когато тя бъде задействана от сърна или куче от квартала.

Контролни панели

Контролният панел координира цялата система: активира алармата при нарушаване на сензор, захранва различните компоненти (при кабелните системи) и позволява на собственика да включва и изключва системата.

Панелът трябва да балансира между удобство и дискретност. Поставянето му близо до главен вход (например предната или гаражната врата) позволява на домакина лесно да го активира. От друга страна, видното му местоположение може да подскаже на крадците къде се намира. Затова оптималното решение често е панелът да бъде поставен на незабележимо място близо до входа – например в килер или зад декоративен панел.