Компоненти на алармите: Как работят съвременните алармени системи

В миналото алармите се изграждаха от електромагнити, които привличаха пружина с чук, удрящ бързо звънец. Днес те са станали значително по-малко механични и все повече електронни, което им позволява да бъдат значително по-компактни. Благодарение на това вече се използват в автомобили, както и могат да се носят в чанти и джобове.

Прекъсване на веригата

Електрическите алармени системи разчитат на прекъсване в електрическата верига, което задейства алармата. Когато се появи тригер, той затваря ключ и веригата се завършва. По този начин електричеството може да протече през алармената верига и да включи сирената.

Сирена

Сирената прозвучава веднага щом нейната верига бъде затворена. В по-старите системи алармата се обозначаваше с биене на звънец, но днес подобни устройства рядко се срещат. С електрификацията на алармите звънците отстъпиха място на високоговорители, които могат да бъдат изключително силни. Личните аларми достигат до 130 децибела – това е десет пъти над болковия праг на човешкото ухо.

Предавател

Някои домашни и автомобилни аларми, освен сирената, изпращат и отдалечени сигнали за тревога. Тези известия се насочват не само към полицията, но и към пейджър или компютър на собственика. Това е особено полезно при автомобилни аларми, когато колата е паркирана твърде далеч, за да бъде чута. Също така помага при домашни аларми, когато сте в отпуск или далеч от дома – особено ако охранителният ви пакет включва камери, които можете да наблюдавате онлайн.

Захранване

Захранването на охранителна аларма не трябва да може лесно да бъде прекъснато. Ако системата предава сигнал към полицията, тя трябва да го направи бързо, преди разбойникът да успее да я изключи. В същото време захранването трябва да осигурява достатъчно време на собственика да деактивира алармата при завръщане си у дома.

Интерфейс

Собственикът трябва да разполага с интерфейс, чрез който да активира и деактивира алармата. При охранителни системи интерфейсът не бива да може лесно да бъде преодолян от крадец, поради което е необходим код за достъп. Някои алармени интерфейси включват и бутон за паника, свързан с полицията и медицинските служби. Това е важно, защото опитите за взлом може да настъпят и след като собственикът е изключил алармата, а медицински спешни случаи изобщо не могат да бъдат засечени от чисто механични системи.

Сензор за движение

Автомобилните аларми и част от домашните системи използват детектори за движение. При колите задействащото движение е разклащането на превозното средство – например при счупено стъкло. В домовете сензорът реагира, когато движението прекъсне светлинен лъч или предизвика друга внезапна промяна в осветлението, която може да бъде регистрирана. Интересен детайл е, че повдигането на единия край на автомобил от влекач обикновено деактивира сензора за движение. Приемайки се, че влекачите не са крадци, това е логично – алармата вече е звучала достатъчно дълго, за да предупреди собственика.