Ръчни инструменти на дърводелеца през 50-те години на XX век

Бейби бумът през 50-те години настъпи след стремежа на младите двойки да обзаведат собствен дом. Някои семейства от следвоенния период се насочиха към самостоятелното строителство като достъпен начин да си осигурят жилище. Нагласата „можем всичко“ на поколениято, преживяло Втората световна война, роди мъже и жени, готови да вземат чука или триона в ръце, за да поправят или построят каквото е нужно. Електрическите инструменти все още предстояха в бъдещето, но ръчните бяха лесно достъпни навсякъде.

Сгъваем дърводелски метър

Дърводелският метър е дървен измервателен уред, който се сгъва чрез месингови въртящи се пантета в секции с дължина 7 до 8 инча (около 18–20 см). От един ъгъл той прилича на тънка дървена линийка, а от друг – на свитата хармоника. Тези метри бяха точни измервателни инструменти, защото бяха твърди и не провисваха и не се огъваха при работа. Децата често обичаха да ги сгъват и разгъват за забавление. В разгънато състояние метърът достигаше 6 фута (около 183 см).

Отвертки с плоско и кръстообразно острие

Отвертката с плоско острие отдавна е основен инструмент за всякакви столярски задачи. През 50-те години тя се изработваше от закалена стомана с дървена дръжка. Отвертката тип Phillips, изобретена през 1936 г., има кръстовидно острие, предназначено за винтове с кръстата глава. Тези винтове бяха разработени за автомобилните заводи, където автоматизираните машини се нуждаеха от по-голям въртящ момент, за да осигурят по-плътно и здраво свързване. Следвоенният строителен бум ги превърна в масово използван инструмент и при дървените конструкции у дома.

Чукове с гвоздодер

Чуковете с гвоздодер са известни още като дърводелски чукове. Главата им има цепка (кука) в единия край, служеща за изваждане на гвоздеи. Дръжката беше от гладка твърда дървесина, която осигуряваше сигурен и стабилен захват при замах. Към края на 50-те години на пазара се появиха нови модели с гумени дръжки за по-удобна работа. Любопитен факт от епохата: чук с тегло 16 унции (около 450 грама) се смяташе за подходящ избор дори за жени, участвали в домашни ремонти.

Ренде

Рендетата са инструменти с регулируеми, остри като бръснач ножове, предназначени за заглаждане и оформяне на дърво. Големите столарски ренде с дължина от 9 до 22 инча (приблизително 23–56 см) се предлагаха в три разновидности. Фугованото ренде (jointer) се използва за подрязване, изправяне и изравняване на дълги ръбове. За обработка на груба дъска се ползва универсалното ренде (jack plane), а гладкото ренде изглажда и изравнява лицето на дъската. Малките ренде (block plane) се делят на две категории: стандартни с наклон на острието 20 градуса и такива с нисък ъгъл – 12 градуса. При рендосването стружките често се извиват в красиви дървесни спирали.

Ръчни триони

Друг незаменим столярен инструмент – ръчният трион – има многовековна история, водеща началото си още от времето на строежа на пирамидите в Египет. През 50-те години една типична домашна работилница разполагаше с няколко триона с различни размери за различни задачи. Размерът на зъбите определяше характера на работата: едри зъби бяха подходящи за грубо рязане, а фини зъби осигуряваха гладки разрези на по-малки парчета дърво. Домашните майстори можеха сами да заточват остриетата с помощта на пила и специална трионна менгеме. Трионите се изработваха от здрава пружинна стомана с дървени дръжки.

Ватерпас и дърводелски ъгломер

Ватерпасът е инструментът, с който се определя истинската хоризонтала. През онази епоха той се изработваше от ценно дърво – розовo дърво, абанос или махагон – а дължината му варираше от 2 до 8 фута (от около 60 см до 2,44 м). Дърводелският ъгломер представлява стоманена измервателна линия във формата на буквата „L“. Този инструмент се използва успешно и до днес при монтажа на скелетни конструкции и е известен като рамков ъгломер (framing square).