Защо дървото се свива повече в една посока

В процеса на сушене дървото постепенно губи влагата си. Когато остатъчната влажност падне достатъчно ниско, влакната вече не са наситени с вода и материалът започва да се свива. Неравномерното свиване може да предизвика деформации – напукване, усукване или огъване на дървесината, което често води до дефекти в дръжките на инструменти, ламелния паркет и други дървени изделия. В противоречие с популярното схващане, дървото не се свива само в една посока – то просто се свива значително по-силно в определени направления, отколкото в други.

Типове свиване

Свиването на дървесината се разделя на три основни типа. Радиалното свиване протича по линията от кората към центъра на ствола, надлъжното – нагоре-надолу по дължината на ствола, а тангенциалното – по линия, перпендикулярна на радиалното направление. При радиално рязаните дъски (quarter sawn) радиалното свиване представлява промяна в дебелината, надлъжното – промяна във височината, а тангенциалното – промяна в дължината. Плоскорязаните дъски (flat sawn) са малко по-различни, тъй като разрезът следва напречното сечение на ствола – посоките върху готовото парче съответстват на тези в самото живо дърво.

Модели на свиване

Дървото всъщност може да се свие и в трите направления – надлъжно, радиално и тангенциално. Най-голямата част от свиването обаче е тангенциална. По правило дървесината се свива приблизително наполовина по-слабо в радиална посока, отколкото в тангенциална, а надлъжното свиване е почти пренебрежимо – средно между 0,1 и 0,2 процента при много видове дърво. Младата дървесина от горните части на младите стволове е по-податлива на надлъжно свиване.

Защо дървото се свива

Причината дървото да се свива предимно по тангенциалните и радиалните оси се крие в структурата му на клетъчно ниво. Растителните клетки в ствола притежават здрави клетъчни стени, изградени основно от целулозни микрофибрили – те приличат на миниатюрни кабели, сплетени от вериги захарни молекули. Микрофибрилите в дебелата вторична клетъчна стена са ориентирани успоредно един на друг в надлъжна посока. Клетъчната стена може да поеме значително количество вода и едва когато влажността падне под точката на насищане на влакното, тя започва да се свива.

Посочност на свиването

Вторичната клетъчна стена губи най-много влага, поради което именно там се концентрира основната част от свиването. Загубата на влага кара микрофибрилите да се доближават едно до друго – това обаче не променя размера в надлъжна посока, точно както сближаването на два успоредни кабела не изменя дължината им. Тъй като микрофибрилите не са абсолютно успоредни, дървесината обикновено проявява крайно малко надлъжно свиване. Сближаването на микрофибрилите стеснява клетките, което води до свиване едновременно в радиална и тангенциална посока. Тангенциалното свиване е по-силно изразено, защото ядровата дървесина в центъра на ствола задържа по-малко влага от външната бяла дървесина и затова се свива в по-малка степен. Освен това сърцевинните лъчи, минаващи радиално през ствола, допълнително ограничават радиалното свиване и усилват разликата между двете направления.