Как да оцветите метална входна врата, за да изглежда като дърво

Металната външна врата осигурява допълнителна защита на дома благодарение на здравата ламаринена повърхност. От естетическа гледна точка обаче тя може да се откроява негативно от общия външен вид на жилището. Ако фасадата на дома ви има дървесна облицовка, оцветяването на металната врата така, че да прилича по-скоро на дърво, отколкото на метал, ще подобри значително визията на екстериора. Процесът е сравнително лесен – нужни са ви само правилните материали и няколко прости стъпки.

Необходими материали

  • Сапун
  • Вода
  • Гъба
  • Шкурка за метал
  • Кърпа
  • Основна боя (полиуретанова, водна, за екстериор)
  • Четка за боядисване
  • Гелова морилка

Инструкции стъпка по стъпка

Стъпка 1: Почистете и подгответе вратата

Измийте металната врата със сапунена вода и гъба, след което я изплакнете с чиста вода. Прегледайте внимателно повърхността за признаци на ръжда и отстранете засегнатите места със суха шкурка, предназначена за метал. След обработката отново изплащнете вратата и я подсушете добре с кърпа.

Стъпка 2: Нанесете основния слой боя

С помощта на четка нанесете равномерен слой полиуретанова водна боя за екстериор върху цялата повърхност на вратата. Използвайте само боя за външни приложения със сатенено или полугланцово покритие – цветът е по ваш вкус. Оставете боята да съхне между 12 и 24 часа или според указанията на производителя. Този слой служи като основа, върху която ще се нанесе металната морилка.

Стъпка 3: Нанесете геловата морилка

Нанесете гелова морилка в избрания от вас нюанс върху напълно сухата основна боя. Работете с четка, правейки равномерни движения, и покрийте цялата метална повърхност с по-дебел слой морилка.

Стъпка 4: Оставете да съхне и оценете резултата

Оставете морилката да съхне според препоръките на производителя (обикновено около 10 часа), след което внимателно огледайте повърхността. Ако забележите неравномерни или по-плоски участъци, либо ако крайният цвят ви се струва твърде светъл, нанесете втори слой – но едва след като първият е напълно изсъхнал.