Варовата мазилка се използва за покриване на стени и подове от най-малко 11 000 години. Още неолитните майстори започвали с изгаряне на варовик (калциев карбонат – всъщност вкаменени морски черупки), който се превръща в прах, известен като „негасена вар“. Когато негасената вар (калциев оксид) се смеси с малко количество вода, тя образува фини кристали на гасена вар, т.е. калциев хидроксид.
Варовата мазилка, варовият хоросан и традиционното варосване са всички приготовления от калциев хидроксид. Когато някое от тези вещества влезе в контакт с атмосферния въздух, то претърпява химическа трансформация обратно в покритие от калциев карбонат – варовик. Археологическите находки сочат, че това покритие може да издържи поне 11 000 години, което прави варовата мазилка едно от най-трайните строителни покрития в историята.
Сипете шест чаши вода в голяма кофа. Облечете защитната маска с филтър срещу прах – работата с суха вар отделя дразнещи частици.
Добавете около 2,3 кг гасена вар в кофата. Повечето градински и строителни магазини предлагат гасена вар в опаковки – от малки торби по няколко килограма до големи чували от 40–50 кг.
Сипете и около 5,7 кг едър пясък. След това закрепете насадката-бъркалка за боя в патронника на електрическата бормашина.
Разбъркайте сместа с бъркалката в продължение на около три минути, преди да започнете да добавяте животинските косми. Те са традиционна съставка във варовата мазилка, макар че някои майстори успешно използват и други влакна, например целулозни, особено при мазене на къщи от сламени бали.
Продължавайте да разбърквате и постепенно добавяйте косми, докато общото им количество в сместа достигне около 225 г. Влакната играят ролята на армиращ компонент и намаляват напукването на мазилката при съхнене.
Нанесете мазилката по класическия начин – с мистрия, държана под ъгъл от около 75 градуса. Имайте предвид, че варовата мазилка се стяга и втвърдява значително по-бавно от гипсовата, затова планирайте работата си със запас от време.