Какво се случва с тухления комин, отвеждащ газов котел

Повечето стари къщи използват тухлени комини за отвеждане на димните газове от газови котли. Съвременните газови котли обаче са значително по-ефективни, защото успяват да извлекат много повече топлина от димните газове, преди те да бъдат изведени през комина. В резултат на това температурата на газовете в комина е много по-ниска, което може да доведе до сериозни проблеми – непълно изгаряне и натрупване на конденз.

Непълно изгаряне

Освен че отвеждат отработените газове, комините създават и течението (тягата), необходимо за пълноценно горене. Според Американския институт за безопасност на комините (Chimney Safety Institute of America) 10 кубически фута въздух осигуряват достатъчно кислород за изгарянето на 1 кубичен фут природен газ. Студеният комин не може да генерира достатъчна тяга, което води до непълно изгаряне и отделяне на силно отровния въглероден окис (CO) в помещението.

Кондензация

Повечето газови котли произвеждат около 5–6 литра вода на всеки час. Тази влага, страничен продукт от процеса на горене, нормално се извежда навън чрез комина под формата на пара. Поради повишената ефикасност на съвременните котли обаче голяма част от нея се кондензира вътре в комина, вместо да бъде отвеждена навън.

Кондензатът обикновено е киселинен, защото съдържа различни замърсители от битовата среда, например хлор от избелващи препарати. Ако коминът някога е обслужвал петролен или въглищен котел, в него могат да се съдържат и остатъци от въглищни и петролни замърсители. Киселината постепенно разяжда хоросана и тухлите на зидарията и може да прояде дори алуминиева облицовка на комина. Проблемите с кондензацията са още по-изразени при комини с прекалено широк димоход.

Симптоми

Ако забележите ронещ се хоросан или влажна и опетнена мазилка около комина, това може да е знак за прекалено широк димоход. Други характерни признаци включват:

• ронещи се и разпадащи се тухли;
• корозирали метални димопроводни тръби;
• лющещо се тапетно покритие;
• бели петна по външната повърхност на комина.

Разяденият хоросан и зидария могат да предизвикат запушване на димохода, което е сериозен риск за безопасността. В димопроводните тръби може да откриете и ронещ се бял прах – това е корозивна сол, образувала се от кондензата на димните газове.

Решения

Проблемите могат значително да се намалят, ако новите и ефективни газови котли се отвеждат в по-малки керамични облицовки с диаметър около 10 и 15 см (4 и 6 инча). Задължително се консултирайте със сертифициран специалист по комини, който да огледа цялата система.

Освен монтирането на облицовка с правилния размер, често е възможно да се преустрои и свързващата тръба между котела и комина. Така се постига по-добра тяга и се свежда до минимум кондензацията, а с нея и рискът от разрушаване на зидарията.