Дилатационни фуги при бетонни плочи – правила, разстояния и материали

Бетонните плочи леко се свиват, докато бетонната смес изсъхва и втвърдява. Температурните промени също оказват влияние – по-топлият въздух кара бетонните плочи да се разширяват, а по-хладният води до леко свиване на вече излятите и втвърдените повърхности. Бетонните подове често се полагат между неподвижни конструкции, например вътрешни стени. За да се предотврати предаването на движението на бетона към тези фиксирани елементи, задължително трябва да се предвидят дилатационни (разширителни) фуги. При по-сложни приложения е препоръчително да се потърси консултация със строителен инженер за правилното проектиране на конструкцията.

Разстояние между фугите

Строителният кодекс на Американския бетонен институт от 2008 г. (ACI 318-08) изисква неармираните бетонни плочи да имат деформационни фуги на интервали, равни на 30 пъти дебелината на излятия бетон. За плоча с дебелина около 10 см (4 инча) това означава фуга на всеки приблизително 3 метра (120 инча). От естетическа гледна точка е допустимо леко коригиране на позицията на фугите, така че да се избегнат неприглядни процепи на силно видими места. В подобни ситуации могат да се използват контролни фуги, които свеждат до минимум щетите от движението на бетона.

Какво представлява дилатационната фуга

Дилатационната фуга предпазва близките неподвижни конструкции – рамкови или зидани стени – от силите на разширение и свиване, които са естествено присъщи за бетонните подове. При този тип фуга обикновено остава видима пролука между отделните бетонни плочи. Тя се запълва с един от няколко специални материала, които пречат на плочите да се преместват странично. Правилното поставяне на фугите минимизира напукването на самите плочи, както и повреждането на периметърните стени вследствие на движението на бетона.

Материали за запълване на фугите

Дилатационните фуги могат да се запълват с влакнест материал, проектиран да се компресира при разширение на бетона. Гъвкавите плоскости обикновено се предлагат като предварително нарязани ленти с дебелина около 13 мм (1/2 инча), 19 мм (3/4 инча) или 25 мм (1 инч). Съгласно стандарта ACI 318-08 ширината на дилатационните фуги не бива да надвишава приблизително 32 мм (1 1/4 инча).

В индустриалните подове често се използват стоманени шпонки с диаметър около 6 мм (1/4 инча) и дължина приблизително 50 см (20 инча), монтирани хоризонтално между плочите, за да се допуска контролирано движение. Финалната обработка включва нанасяне на циментов уплътнителен състав върху фугата.

Контролни (контракционни) фуги

Освен дилатационните фуги, много изпълнители използват и контракционни, наречени още контролни фуги. Тези частично прорязани улеи насочват напукването в права линия на предварително определени места, като по този начин се избягват случайни и непредсказуеми повреди. Според ACI 318-08 контролните фуги се поставят на интервал, равен на двукратната дебелина на плочата, когато агрегатите в сместа са с размер до 19 мм (3/4 инча). При по-едри агрегати разстоянието се увеличава до 2,5 пъти дебелината на плочата.

Например плоча с дебелина около 12,5 см (5 инча) и агрегат с големина 19 мм се нуждае от контролна фуга на всеки приблизително 3 метра (10 фута).