Бетонът може да се разглежда като един вид изкуствен камък. Той се получава чрез смесване на три основни съставки — вода, пълнител (агрегат) и портландцемент — в правилните пропорции. След това бетонът втвърдява вследствие на химична реакция между цимента и водата, известна като хидратация. В определени случаи обаче водата в сместа може да започне да мигрира към повърхността. Този процес се нарича отделяне на вода (или „кървене“ на бетона) и може да доведе до редица нежелани последствия.
Трите основни компонента на бетона притежават различни свойства, включително различно тегло. Пълнителят — обикновено пясък, чакъл и натрошен камък — е най-тежката съставка, докато водата е най-леката. Правилно замесен бетон трябва да обедини трите компонента в хомогенна консистенция, но естественото им стремеж е да се разделят. Най-тежката съставка, агрегатът, потъва към дъното на сместа, а най-леката, водата, се измества нагоре към повърхността. Тази тенденция за разделяне на компонентите се нарича сегрегация или разслояване.
Формата на сегрегация, свързана с натрупването на вода, често се нарича отделяне на вода (bleeding). По време на този процес водата в бетонната смес постепенно мигрира нагоре. Тя може да се появи на повърхността, но може и да остане задържана под нея от агрегатите или от армировъчните материали. В този втори случай говорим за вътрешно отделяне на вода.
Вътрешното отделяне може да образува водни кухини под агрегатите, където се натрупва водата. Това пречи на зърната от пълнителя да образуват стабилна връзка с циментовата паста, което отслабва структурата на бетона. При външното отделяне водата може да изтегли циментови частици към повърхността и да образува така наречения лаитанс — тънък слой, съставен основно от цимент и вода с минимално количество агрегат. Тази повърхност се износва бързо и се разрушава лесно под въздействието на атмосферните условия: през сухите сезони се превръща в ронлив прах, а през влажните — в кална утайка. Прекомерното отделяне на вода, независимо дали е вътрешно или външно, неизменно води до по-ниска якост на бетона.
Всички бетони отделят вода до известна степен — това е естествен процес. Ако скоростта на отделяне съответства на скоростта на изпаряване на водата от повърхността, щетите върху крайния продукт ще бъдат минимални. Най-ефективният начин да ограничите негативните ефекти е да спазвате правилните пропорции между вода, агрегат и цимент и да ги смесите старателно до получаване на хомогенна смес. Допълнителна помощ могат да окажат специалните добавки за бетон, които намаляват вододелението и подобряват работоспособността на сместа.