Видове стари електрически инсталации в домовете

Електрическото окабеляване е изминало огромен път откакто Томас Едисон за първи път започва да монтира електрическо осветление и да генерира електроенергия за разпределение на остров Манхатън в Ню Йорк. Оттогава светът видява появата на Националния електрически кодекс, националната енергийна мрежа и нови методи за производство на електричество. Домашните електрически инсталации се променили значително през годините и Едисон сигурно би се усмихнал на някои от подобренията, които направихме след неговата епоха.

Окабеляване тип „кнаб-енд-тюб“ (Knob and Tube)

Този метод е използван основно преди 30-те години на XX век. Инсталацията се състояла от отделни проводници, поддържани от порцеланови изолатори, наречени „кнобс“. Проводниците били окачени във въздуха между изолаторите, като двата проводника на всяка верига били разделени на около 7–8 см разстояние. Там, където проводниците трябвало да преминат през дървената конструкция на сградата, се пробивали отвори за порцеланови тръбички, през които минавали проводниците.

Правилно изпълнените вериги от този тип притежавали редица качества, които ги правели доста безопасни. Въпреки това възрастта, податливостта на механични повреди и съвременните изисквания за разширяване на съществуващи вериги днес налагат замяната им с модерно окабеляване, когато се извършват каквито и да било промени по инсталацията.

Кабел с обвивка (Sheathed Cable)

От началото на XX век започнали да се появяват различни ранни форми на кабели с обвивка. Проводници с гумена изолация били поставени в гъвкава обвивка, понякога изработена от метал. Въпреки че били рекламирани като заместител на окабеляването „кнаб-енд-тюб“, те били по-скъпи, а методите за свързване оставали същите – проводниците се усуквали, запоявали и после обгръщали с непроводима лента.

Както окабеляването с порцеланови изолатори, така и ранните кабели с обвивка нямали заземяващ проводник. Електрическите норми започнали да изискват заземяване едва през 60-те години и то не във всички случаи. Освен това изолацията на ранните кабели ставала чуплива с времето и вследствие на многократното нагряване и охлаждане.

Алуминиеви проводници

В средата на 60-те години цената на медта рязко скочила. Търсейки по-евтин алтернативен проводник за окабеляване на жилищата, строителите започнали да използват кабели с обвивка с алуминиеви жила. Непознавайки добре свойствата на алуминия, електротехниците прилагали същите техники за свързване на проводниците помежду им и към клемите на ключове, контакти и други устройства, както при медните проводници.

Алуминиевите проводници от 60-те години имат два основни проблема. На първо място, те се окисляват лесно, особено в контакт с месинг или мед. Второ, те се разширяват и свиват значително повече от медта, което води до отслабване на съединенията и клемните връзки. Окисляването и разхлабените контакти могат да доведат до прегряване на проводниците и дори до пожар. Затова е силно препоръчително да се извърши професионален оглед на инсталациите в къщи от тази епоха.

Методи на окабеляване – поляризация и заземяване

По-старите къщи могат да имат вериги с неполяризирано окабеляване. Макар такива вериги да включват и изключват осветление или да захранват контакт, напрежението винаги присъства на клемите на уреда, дори когато той е изключен, и може да предизвика токов удар при допир. Неполяризираните контакти могат да бъдат разпознати по двата отвора с еднакъв размер. Подобен проблем представляват и прекъсвачите, монтирани на неутралния проводник вместо на фазовия.

Проблемите с незаземеното окабеляване се срещат основно в жилища, построени преди 70-те години. Електрическите норми започнали да изискват заземяващи проводници през 60-те години, а изискванията били напълно внедрени до 70-те. Заземяването насочва блуждаещия ток по безопасен път, далеч от хората, което значително намалява риска от токов удар.