Как се прави пещното стъкло?

Цялото стъкло по същество е „пещно стъкло“, тъй като съставките му се нагряват в пещ до разтопено състояние. С времето обаче терминът започва да се използва предимно за стъклените мъниста, служещи за изработка на бижута. Пещното стъкло е известно още като „cane glass“ (стъкло-тръстика). Моделите върху мънистата обикновено се простират надлъжно, защото се нанасят върху топката от разтопено стъкло още докато е в пещта, но преди тя да бъде опъната и нарязана на отделни парчета.

Съставки

Стъклото се произвежда от естествени материали, сред които пясък, варовик и сода. Добавянето на рециклирано стъкло, известно като „калец“ (cullet), към сместа означава, че тя не трябва да се нагрява толкова дълго, преди да се разтопи. Това пести енергия и е по-екологично, както отбелязват от сайта на O-I в своето видео за производството на стъкло.

Температура

Смесът достига 2850 градуса по Фаренхайт (около 1565°C), за да се превърне в разтопено стъкло, като някои пещи дори загряват стопилката до 3000 градуса F (приблизително 1650°C).

Ръчно изработено пещно стъкло

Пещното стъкло започва като „топка“ или кълбо от разтопено стъкло, наричано „gather“, което се извежда от пещта с помощта на специална тръба, известна като „punty“. Ако стъклото ще бъде издухано на ръка, в него се продухва малко мехурче. След това майсторът-стъклодув оформя стъклото, нанася модела и го опъва надлъжно. Получената тръбица се реже, а парчетата се търкалят и полират с огън, за придобият гладка повърхност. Ръчното духане и обработване дават уникални форми на всяко мъниче.

Овални мъниста

Според сайта Shipwreck Beads процесът на производство на „овални“ мъниста включва първоначално обграждане на стъклена „тръстика“, съставена от сплавени по-малки парчета, в прозрачно стъкло и изпичане на цялото във фурна или пещ, преди тръстиката да бъде нарязана на малки парчета. Резултатът са смели, ярки и привличащи погледа цветове.

Алтернативен метод

Пещното стъкло не е единственият начин за получаване на стъклени мъниста. Майсторката на мъниста Ан Шерм Болдуин навива разтопено стъкло около малка стоманена пръчка чрез техника, известна като „lamрworking“ (лампово работа). Названието произхожда от Венеция, където първите майстори на мъниста са използвали маслени лампи за топене на стъклото. Днешните „лампворкери“ работят с пропанови горелки, които им осигуряват прецизно контролирана температура.