Дървените външни щори с ламели са изпълнявали едновременно практична и естетична функция на къщи в цялата територия на Съединените щати през XVIII и XIX век. Щора с ламели, както тогава, така и днес, се характеризира с поредица от успоредни летви. При някои модели ламелите са фиксирани, а при други – регулируеми. Регулируемите ламели позволяват на собствениците да контролират колко слънчева светлина навлиза през прозорците и осигуряват допълнителна защита. С изключение на чисто декоративните щори, които служат само за украса, съвременните дървени външни щори с ламели използват същия механизъм за отваряне и затваряне, който е характерен за историческите модели.
В миналото дървените външни щори с ламели са служели основно за практически цели. Те представлявали защитно покритие върху прозорците при лошо време, осигурявали известна степен на сигурност и поверителност в дома, като същевременно позволявали проветряване дори когато били затворени. Макар естетическият вид да е бил взиман под внимание, именно практическата полза е основната причина собствениците да инсталират такива щори. Щори с движещи се ламели се произвеждат още от 30-те години на XIX век, докато фиксирани модели не започват масово да се използват в САЩ чак към края на XIX век. По-голямата част от американските щори с ламели през XVIII и XIX век са били изработвани от дърво.
И в миналото, и днес на пазара съществуват два основни вида щори с ламели – фиксирани и движещи се. Ламелите на фиксираните щори не могат да се отварят и затварят, докато при движещите се модели те се накланят нагоре и надолу. Движещите се щори разполагат с наклоняващ прът в средата, чрез който можете да регулирате ламелите според нуждите си. И при двата типа ламелите могат да бъдат подредени вертикално или хоризонтално.
Макар историческите щори с ламели в Съединените щати обикновено да са били изработвани от дърво, техните панти са били почти винаги железни. Пантите позволявали на щорите да се отварят настрани: едната им половина се закрепвала към самата щора, а другият край – към външния ъгъл на прозоречната рамка. Друг важен елемент от фурнитурата на старите щори е закопчалката. Тя служела за фиксиране на щорите към стените на къщата, когато те не се използват. Закопчалките били метални и обикновено се състояли от кука и примка.
Основният източник на проблеми при историческите щори са били неизправните конструкции. Често срещан недостатък е неподходящият размер: ширината на щората трябва да отговаря на половината от вътрешната ширина на прозоречната рамка, за да може тя да се отваря и затваря правилно. Дори когато щорите не са били функционални, грешните размери по дължина и ширина значително влошавали естетическия им вид. Друг проблем, специфичен за фиксираните модели, е ъгълът на ламелите. Ако той е неправилен, собствениците не получавали достатъчно слънчева светлина, къщата придобивала плосък, безизразен вид, а при буря е възможно протичане на вода.