Състав, история, свойства и приложение на оловното кристално стъкло

Оловното кристално стъкло е специален вид стъкло, отличаващ се с висока пречупваща способност и характерен блясък. Въпреки че олово се използва в изкуството от древните цивилизации, съвременното оловно кристало се появява едва през 17‑вия век и днес се използва за изработване на изискани декоративни предмети.

Състав

Обикновеното стъкло се състои главно от силициев диоксид, натриев оксид и калциев оксид. При оловното стъкло се добавя оловен(II) оксид (PbO). Съдържанието на олово варира – от 2 % по маса в някои видове до над 24 % в кристалните изделия, предназначени за визуален ефект.

История

Изобретяването на оловното кристално стъкло се приписва на английския майстор Джордж Равенскрото около 1676 г. Той се стреми да надмине венецианските майстори, като експериментира със варовик като източник на силиция, но без успех. Добавянето на голямо количество олово подобрява оптичните и механичните свойства, което довежда до патентоване на новия материал.

Свойства

Основната характеристика е високият рефракционен индекс – стъклото пречупва светлината под по-големи ъгли, създавайки ярко, искрящо сияние, особено при рязане. Оловният кристал също така показва призматичен ефект, осигурявайки радужни нюанси. По-меката му структура улеснява обработката, леенето и рязането.

Приложения

Стъкло с високо съдържание на олово се използва предимно за художествени изделия – вази, бижута, скулптури и други декоративни предмети. По-широк диапазон от оловни състави намира приложение в радиационна защита, стъклени запояващи материали и други индустриални цели.