Историята ни казва, че тъкането на килими е започнало в Китай, след което се е разпространило в Персия, а оттам – към Западна Европа. Американските ръчно възлени килими са били изработвани за първи път през XVIII век. Идентифицирането на антични килими може да бъде изключително сложна задача, особено когато става дума за ориенталски килими от XVIII, XIX и началото на XX век.
Килимите са били тъкани от семейства, племена и общности, като се разпознават по малки, трудно забележими разлики в дизайна или вида на възела. Не е случайно, че някои хора посвещават целия си живот на изучаването на ориенталските килими. Идентифицирането на европейски и американски антични килими е сравнително по-лесно, защото производството им е било ограничено само до няколко компании.
По принцип античните килими се класифицират като западни (американски, английски, френски или от други европейски държави) или ориенталски (турски, персийски, китайски или индийски). Прегледайте специализирани книги за антични килими и започнете с общата идентификация – култура, държава или времеви период.
Например ирландските килими от началото на XX век включват смели келтски възли, кръстове и преплетени, вихрещи се животински фигури. Френските антични килими, от друга страна, са по-сдържани и с дизайни, вдъхновени от картините на съответната епоха. Обърнете внимание и на разликите в бордюрите – докато повечето килими имат поне един бордюр, някои притежават няколко, всеки с различна ширина и различен орнамент.
Изчислете общия размер, дължината на ресните и броя на възлите на квадратен инч. Размерът помага за определяне на възрастта на килима – през XIX и началото на XX век са строени по-малки жилища, поради което са тъкани и по-компактни килими.
Ръчно тъканите килими се изработват на стан. При завършване на тъкането основните нишки се дообработват, обикновено чрез оформянето на ресни. В зависимост от региона и периода някои ресни са оставяни дълги и възлени, други – без възли, а при трети килими те са подрязвани съвсем кратко.
Обърнете килима и пребройте възлите на квадратен инч. Това измерване е ключово за идентифицирането на региона и епохата на изработка. Ориенталските килими, например, обикновено имат значително повече възли на квадратен инч от европейските или американските.
Съберете цялата информация за вашия килим: цветове, мотиви, бордюри, общ размер, дължина на ресните и тип прежда. След това потърсете сходни екземпляри – разгледайте справочници за антични килими, посещавайте антикварни изложения, проучвайте онлайн платформи за антиквариат и присъствайте на специализирани лекции.
Може да имате късмета да откриете килим, толкова подобен на вашия, че да го идентифицирате точно по страна на произход, дата на създаване и дори производител. В повечето случаи обаче ще определите произхода на килима си, като съпоставите максимален брой характерни белези и направите аргументирано, професионално предположение.