Как да разпознаете качествен ориенталски килим: пълно ръководство за купувача

Ориенталските килими имат дълга и богата история и се ценят заради уникалните си дизайни и безупречното майсторство. Покупката на килим може да бъде объркваща, особено ако не знаете какви качества да търсите или какви въпроси да зададете. Малко знания за произхода на килимите, материалите, от които са изработени, и начините за разпознаване на истинска антика ще ви помогнат да прецените реалното им качество.

Какво ще ви трябва

• Списък на страните, в които се произвеждат ориенталски килими
• Списък на материалите, използвани за изработката на килими
• Етикетът на килима
• Достъп до антични или полу-антични килими за сравнение

Научете кой произвежда ориенталски килими

Терминът „ориенталски“ традиционно се отнася за килими, изработвани на Изтока. Според Организацията за ислямско изкуство и архитектура големите центрове за производство на килими включват Турция, Персия, Кавказ и Туркестан. Към този списък задължително трябва да добавим Афганистан, Пакистан, Непал, Индия и Китай. А под арабско влияние дори Испания е създала забележителни ръчно плетени килими.

Потърсете етикета: Обърнете внимание на етикета под ъгъла на килима – той трябва да посочва страната на произход. Разглеждайки килими от различни държави, постепенно ще се научите да разпознавате характерните шарки и стилови особености на всеки регион.

Различавайте племенните стилове: Всеко племе и регион има свой отличителен почерк. В интервю за CNN Money Мери Джо Отсиа от Sotheby's обяснява: „Казакските килими от югозападния Кавказ се отличават със смели геометрични мотиви и по-хлабаво тъкане, докато ладикските килими от Турция впечатляват с цветни граници и централна арковидна композиция.“ Колкото повече килими разглеждате, толкова по-лесно ще разпознавате тези разлики.

Научете какви материали се използват

Материалът е един от най-важните показатели за качеството на един килим. Античните килими се изработват от естествени материи – вълна, памук и коприна. Съвременните модели често се правят от широк спектър от влакна: мерсеризиран памук, изкуствена коприна, копринени смеси и синтетични материи като олефин.

Четете етикетите внимателно: Те разкриват точния състав на материала. Обучете окото си да разпознава свойствата на всяко влакно – обърнете внимание как вълната задържа цвета дълбоко и равномерно, докато коприната се откроява с характерния си благороден блясък.

Сравнявайте цените: Ценовите разлики между материалите са значителни и обикновено отразяват тяхната рядкост, издръжливост и сложност на обработка. Килим от чиста коприна ще струва многократно повече от синтетичен аналог – и с основание.

Научете се да разпознавате истински антики

Ориенталските килими, навършили 100 или повече години, се класифицират като антики. Килимите, изработени преди 50 до 99 години, се считат за полу-антики. Това разграничение има пряко отражение върху стойността и колекционерската привлекателност на парчето.

Ценете естествените багрила: Мери Джо Отсиа от Sotheby's обяснява красотата на по-старите килими: „При старите килими са използвани естествени растителни багрила, за разлика от химическите багрила при по-новите. Годините на употреба смекчават цветовете и придават на вълната специален лустро.“ Именно тази мека, зряла гама е една от най-големите прелести на античния килим.

Проверявайте оцветяването: Разделете внимателно нишките на килима и огледайте основата. Последващото оцветяване след тъкането е верен знак за по-нов килим с ниско качество – при истинските антики цветът преминава през цялото влакно равномерно.

Търсете следи от времето: Ако килимът носи белезите на употреба, но цветовете му остават живи и наситени, това е силен признак, че става дума за истинска антика с автентична история.