Персия е древна империя, обхващала територията на днешен Иран. В разцвета си империята се простирала на запад чак до Египет, а на изток — до река Инд в Пакистан. Именно от този регион произхождат персийските килими, макар че съвременните фабрично произведени персийски килими не задължително идват от тези земи.
Персийските килими съществуват от повече от 2500 години. Според Американския университет се смята, че Кир Велики, управлявал Персийската империя около 529 г. пр.н.е., е въвел тъкането на килими сред своя народ. Между 1499 и 1722 г., по време на управлението на династията на Сефевидите, персийските килими достигат своя златен век, тъй като тъкачното изкуство се развива значително. През този период акцентът се измества към по-едри по размер килими, както и към търговското им производство. Към края на XIX век персийските килими преживяват нов възход и отново спечелват световно признание.
Персийските килими традиционно са ръчно тъкани и първоначално са били създавани единствено за лична употреба. Дизайните и техниките на тъкане били характерни за конкретни села или племена в рамките на Персийската империя, което ги превръща в своеобразен подпис на майсторите. За да се създават най-добрите образци, били основани царски работилници, в които дизайнери и тъкачи работели върху сложни орнаменти, използвайки сребърни и златни нишки. Колкото по-детайлен бил дизайнят, толкова по-висока била стойността на килима. Царските работилници произвеждали килими с изключително качество и много гъсто плетене. Например един персийски копринен килим може да съдържа над 1000 възела на квадратен инч, което го прави изключително ценно произведение.
Традиционните персийски килими са изработвани от различни материали. Изборът зависел предимно от възможностите на семейството или на самия тъкач. Царските работилницы използвали скъпостойни материали като коприна и висококачествена вълна, докато селските майстори често прибягвали до памук или други по-достъпни, но с по-ниско качество суровини.
Килимът от Ардабил, експониран в музея „Виктория и Алберт“ в Лондон, се смята за един от най-добрите запазени екземпляри на персийски килим, достъпни за публиката. Той е проектиран и ръчно изтъкан по време на династията на Сефевидите. Любопитен факт е, че по онова време придобивката е била счетена за „прекалено скъпа“ със своята внушителна цена от 2500 британски лири през 1892 г. Днес килимът се оценява като безценно наследство на персийското тъкачно изкуство.