Какво представлява персийският килим

Повече от 2 500 години персийските килими са неразделна част от културата на Близкия изток, особено на територията на днешен Иран. Днес те са едни от най‑познатите и достъпни видове килими в света, символизиращи развитието на една древна цивилизация.

История

Първите техники за тъкане на килими се приписват на 529 г. пр.н.е., когато Кир Велики, владетел на Персийската империя, въвежда занаята. Според учени като Май Хан Хоанг от Американския университет, златният век на персийските килими настъпва между 1499 и 1722 г. – периода на Сефевидската династия. Тогава се достига върхът на художественото майсторство и сложността на възлите. След този период качеството намалява, но от края на 19‑ти век килимите отново се възраждат и продължават да се произвеждат до днес.

Материали

Използваните материали зависят от финансовите възможности на клиента. Традиционно килимите се изработват от местен памук или вълна от овце. По-заможните купувачи могат да се насладят на килими от коприна. Важен показател е броят на възлите – колкото повече възли на квадратен инч, толкова по‑високо е качеството. Например, копринен килим с 1 000 възела на квадратен инч се счита за изключително ценен.

Значение

Тъкането на килими се предава от поколение на поколение. За кочовните и неграмотните племена килимът е носител на истории – желания, радости като раждане, неуспехи или богатство на семейство или племе. Само погледът към килима разкрива разказ за трудолюбието и културната идентичност на създателите.

Известни персийски килими

Поради естествените материали малко килими са оцелели през вековете. Най‑старият известен е Пазирският килим от V в. пр.н.е., съхраняван в Хермитаж, Ленинград. Друга известна творба – „Килим с животни“ от 16‑ти век, изработен от коприна и съдържащ рядък индигов син цвят, се намира в Лувъра.