Видове флуоресцентни светилници и как работят те

Флуоресцентните лампи се състоят от херметически затворена стъклена тръба, която обикновено съдържа аргонов газ и живачни пари. Вътрешността на тръбата е покрита със слой люминофорен прах. Електродите в двата края на тръбата се монтират в различни типове флуоресцентни осветителни тела, които разполагат с електроника, захранваща и управляваща лампата. Електричеството протича през нажежаема нишка във всеки електрод. Докато нишките се нагряват, газът в тръбата се йонизира, което кара живака да излъчва невидима ултравиолетова светлина. Люминофорният слой впоследствие преобразува ултравиолетовото лъчение в видима светлина.

Основни видове флуоресцентни светилници

В зависимост от начина на стартиране флуоресцентните осветителни тела се делят на три основни типа: с предварително загряване, с бърз старт и с мигновен старт.

Светилници с предварително загряване (Pre-Heat)

Осветителните тела с предварително загряване трябва да нагреят газа във флуоресцентната тръба, преди да започнат да излъчват светлина. Това става чрез механизъм, известен като стартер. Стартерите могат да бъдат автоматични или ръчни.

При стартиране стартерът подава ток към електродите за около една-две секунди, за да затопли газа. Устройството електронно следи дали газът вече може да провежда електричество и продължава да подава ток, докато той достигне необходимата температура и започне процесът на светене. При модели с ръчен стартер, например по-старите настолни лампи, бутонът „включено“ трябва да се задържи натиснат няколко секунди, така че токът да загрее газа в тръбата. След като лампата засвети, бутонът се отпуска.

Стартерите в много флуоресцентни светилници представляват малки метални цилиндърчета и са сменяеми, докато при някои евтини устройства те не подлежат на замяна.

Светилници с бърз старт (Rapid-Start)

Осветителните тела с бърз старт не разполагат със стартер за иницииране на светенето. Те обикновено се използват при осветителни тела с повече от една флуоресцентна тръба. Работата им се основава на регулатор, наречен баласт (дросел), който контролира количеството електричество, подавано към електродите. При някои модели баластът пропуска малък ток към светилника непрекъснато.

При включване баластът подава високоволтов ток към лампата и към метална лента вътре в корпуса. В този момент се появява слабо свечение. Началното загряване се разпространява по цялата стъклена тръба, докато баластът продължава да захранва електродите. С нагряването на газа и подобряването на неговата проводимост светлината става все по-ярка. Светилниците с бърз старт дават слаба светлина почти мигновено и достигат пълната си яркост за няколко секунди.

Светилници с мигновен старт (Instant-Start)

При осветителните тела с мигновен старт баластът изпраща кратък високоволтов импулс към флуоресцентната тръба, за да запали светлината. Тези модели не разчитат на предварително нагряване на електродите и светят с пълна яркост веднага след включването. След началото на работа баластът регулира напрежението според нуждите, за да поддържа стабилно ниво на осветеност.

Съвместимост между различните типове

И лампите с предварително загряване, и тези с бърз старт изискват нажежаеми нишки, за да функционират. Затова в повечето случаи лампа с бърз старт може да се използва в светилник с предварително загряване. Обратното обаче не винаги е възможно, тъй като много от тръбите с предварително загряване са с по-малки размери от тези с бърз старт.