Какви осветителни тела са използвани в домовете отпреди над 100 години

От обикновена горяща свещ до пищни газови полилеи – дизайнът на домашното осветление се е развивал непрекъснато през вековете, макар и дълго време ограничен от факта, че газовият пламък свети само нагоре. Първите електрически светлини бяха редица крушки, разположени върху територия от 10 квартала във Филаделфия, Пенсилвания, през 1880 година. След това електрическото осветление започна постепенно да навлиза в домакинствата в Америка и Европа.

Електрическата крушка донесе истинска свобода в дизайна – светлината вече можеше да бъде насочена надолу или под ъгъл, а не само нагоре, както при газовите пламъци. Комбинацията между функционалността на електрическата светлина и естетиката на всяка епоха доведе до нова вълна от възможности за домашно осветление. Ето как изглеждаше то в домовете отпреди повече от един век.

Викториански стилове

Осветлението от викторианската епоха беше известно със своята богата украса. Полилеите работеха предимно на газ през по-голямата част от периода, а мъниста, декорирано стъкло, кристали и орнаментирани метали се използваха за създаване на усещане за разкош и изобилие. С появата на електричеството в късния викториански период и началото на едвардианската епоха газът беше заменен от електрически крушки.

Типични за домовете отпреди над 100 години бяха прости газови комини, обградени от стъкло, както и екстравагантни кристални композиции. Модерно беше духаното и матираното стъкло, а основите на лампите – масивни, изработени от бронз, месинг, хром, злато или сребро. Настолните лампи имаха платнени абажури, украсени с ресни, мъниста и пискюли.

Ерата на Тифани

Лампите от витажно стъкло на Луис Комфорт Тифани достигнаха пикова популярност в края на XIX век. Срещани като висящи лампи, тавански полилеи и настолни модели, те омекотяваха светлината, идваща от газа или електричеството, изпълвайки помещението с нежно, приятно сияние.

Тифани създаваше сложни, многоцветни дизайни и цветни мотиви, които се съчетаваха хармонично с все още актуалния викториански стил. Днес тези лампи се считат за истински произведения на изкуството и колекционерска ценност.

Стил „Изкуства и занаяти“

След края на викторианската епоха хората се отклониха от прекалено украсения стил, напомнящ за Индустриалната революция и масово произвежданите мебели. На негово място беше възприет по-опростен подход, който постави основите на движението „Изкуства и занаяти“.

Франк Лойд Райт създаде лампи, вдъхновени от Тифани, но без пищните цветове. Неговият т.нар. прериен стил разчиташе на абажури в земни тонове от мед и дърво, които излъчваха топла, уютна светлина. Стенните аплици също бяха много популярни, но формите им бяха по-правоъгълни и геометрични, а металните ръбове допълваха семплия декор.

Едвардианската ера

Едвардианската епоха беше дефинирана от модерните технологии. Когато крал Едуард VII се възкачи на британския трон през 1901 година, прекалено украсената викторианска естетика остана в миналото и настъпи период на класическа елегантност и хармонични пропорции.

Разпространението на електричеството позволи въвеждането на значително по-разнообразни осветителни решения. Вместо да се проектират тела за пламък, светещ нагоре, електрическите крушки можеха да бъдат ориентирани във всяка посока. Цветното стъкло се използваше широко за създаване на специална атмосфера в интериора. Стенният аплик „Уелингтън“, например, имаше надолу насочен абажур от млячно стъкло, покриващ крушката, и беше предпочитан избор за кухните. Тъй като електрификацията все още беше в начален етап, често се използваха и плоски (flush) и стълбовидни (pole mount) конструкции за монтаж на осветителните тела.