Естественият биологичен ритъм ни кара да бъдем будни при светлина и да спим при тъмнина. Нощното осветление нарушава този ритъм, тъй като светлината потиска жлъчната жлеза, която произвежда мелатонин – хормонът, който подготвя тялото за сън. При намалено производство на мелатонин е по-трудно да заспим.
Мелатонинът има и други защитни функции. Продължителната експозиция на нощно осветление, което намалява неговото производство, се свързва с повишен риск от някои видове рак (например рак на гърдата), слаба имунна система, Алцхаймер и други заболявания.
Силната светлина създава отблясъци, които намаляват нощното зрение. Това усложнява шофирането и навигацията на морски съдове, като светлинните отблясъци заслепяват пътните марки и ориентири.
Около 50 % от видовете на Земята са нощни животни, които се нуждаят от тъмнина за лов, защита и ориентиране. Изкуственото осветление нарушава техните естествени цикли – миграцията на птици, размножаването и храненето им. Много растения също реагират на нощната светлина, като се променя цъфтежът и производството на хлорофил.
Прекомерното осветление може да се разпространи върху съседните имоти, създавайки „светлинно навлизане“. Това нарушава уюта и спокойствието на съседите. За да се избегне, външното осветление трябва да бъде проектирано така, че да осветява само необходимото пространство.
Тъмнината над градовете се превръща в светлинен ореол, който заслепява звездите. Това лишава хората от естественото удоволствие от гледането на нощното небе, особено астрономите‑любители, които губят възможността да наблюдават небесни обекти.
Енергийна ефективност чрез вътрешно осветление
Проблеми с вълнените килими: молци, миризми и износване
Недостатъци на порцелана: какво да имате предвид преди избора
Проблеми с копринените тъкани и как да се справим с тях
Проблеми с вредителите в градината и как да ги преодолеем
Недостатъци и рискове при използването на прожектори
Проблеми с листата на каната