История на първите американски плочки за баня

В колониална Америка баните, облицовани с мрамор или керамични плочки, бяха привилегия единствено на заможните семейства, които можеха да си ги позволят. По-скромните американци покриваха с плочки подовете и долната част на стените, а горните части оставяха за боядисване с маслени бои или залепване с декоративни тапети. Плочките в тринадесетте колонии бяха ръчно изработен внос от Великобритания – истински луксозни артикули, които само богатите можеха да използват в изобилие. Американските плочки се появиха много по-късно.

Началото на производството на плочки в Северна Америка

Производството на плочки е древно занаятчийско изкуство, чиято история може да бъде проследена до района Кянти близо до Сиена, Италия, където наскоро беше разкопана древна пещ от III век пр.н.е. Европейските майстори донесоха уменията си в Америка в края на XVIII век, а фабрики за производство на плочки бяха основани из цяла Северна Америка към средата на XIX век.

До Втората световна война повечето плочки се произвеждаха в тухлени пещи на малки партии. Изпичането и втвърдяването често отнемаше 24 часа или дори повече.

Трудоемкият процес

Ранното производство на плочки беше скъп и изтощителен процес, който правеше крайния продукт недостъпен за повечето американци. Плочките трябваше да се зареждат ръчно в преса, след което да се сушат, глазират и изпичат. По-сложните модели изискваха многократно изпичане, а декоративната работа беше изключително прецизна и изискваше търпение и художествено майсторство.

Производството на една-единствена серия плочки можеше да отнеме дни. Температурата в пещите беше трудно да се контролира, а нежеланите цветови отклонения или дефекти означаваха, че немалко несъвършени плочки трябваше да бъдат изхвърляни.

Иновациите в производството

Към края на XIX и началото на XX век напредъкът в конструкцията на пещите значително подобри производствения процес. Вместо плочките да се поставят в неподвижна пещ, материалът се товареше на колички и постепенно се преместваше през тунелна пещ, дълга няколкостотин фута.

Човешкият труд постепенно отстъпи място на задвижвани с пара преси и конвейерни ленти. Това направи производството по-бързо и евтино, като същевременно повиши еднородността на продукта и намали отпадъците. Така плочките станаха достъпни за все повече американски семейства.

Ранни форми и шарки на плочките

Колониалните плочки се характеризираха с бели квадратни плочки с размер около 1,9 см (3/4 инча), подредени в права или шахматна конфигурация. По-късно те отстъпиха място на продълговатата мозайка тип „метро“, с размери приблизително 1,9 на 4 см, наречена така заради употребата ѝ в тунелите на подземния транспорт през 80-те години на XIX век.

На границата между двата века се появиха и кръглите плочки „пени“ с диаметър около 1,9 см. Тези и по-старите видове често бяха комбинирани в ефектни шарки като кошничарско плетиво, рибена кост и спирала. В началото на XX век бяха разработени нови форми – петоъгълник, шестоъгълник и ромб.

Спасени и възпроизведени плочки

По време на строителния бум след Втората световна война много стари сгради бяха събаряни, но някои американски компании проявихма далновидност и спасяваха старите плочки за повторна употреба в реставрационни проекти и реконструкции на исторически бани.

С нарастващото потребителско търсене на носталгичен дизайн други производители започнаха да се специализират в репродукции на ранни американски плочки, позволявайки на собствениците на съвременни домове да постигнат автентичен винтидж вид в своите бани.