Кухненските цветове на 50-те години: ретро палитра, вдъхновяваща и до днес

Следвоенна Америка преживя безпрецедентен демографски, технологичен и икономически възход. Елегантните кухни, оборудвани с най-новите домакински уреди, се превърнаха в задължителен атрибут на разрастващите се предградия. Сместа от пастелни и наситени ярки цветове придаваше на тези модернистични кухни своеобразно, оптимистично настроение, което остава търсено и до днес. Тези характерни цветови комбинации контрастираха рязко с традиционните схеми от предишните десетилетия. Незабавно разпознаваемите кухненски цветове на 50-те години и до ден-днешен са сред любимците на дизайнерските ентусиасти.

Червено

Червеното се асоциира предимно с ретро визията на американските закусвални, но присъстваше широко и в множество други цветови решения за кухни през 50-те. Като доминиращ цвят то често се използваше върху плотове от формайка и линолеумови настилки. Тези големи червени повърхности се балансираха с други оттенъци — жълти стени, бели шкафчета и зелени акценти. Понякога червено служеше и като акцентен цвят, появявайки се върху маси от формайка и виниловата тапицерия на столовете.

Розово

Вдъхновение за розовите кухни дава емблематичната пола с пудел — символ на епохата. Комбинацията розово, бяло и черно може да изглежда необичайна, но през 50-те години беше истинска мода. Розовите уреди, като котлони и фурни, се съчетаваха хармонично с тапети, боя, мебели, плотове и подови настилки. Розовите кухни имаха подчертано женствен чар, което напълно отговаряше на духа на времето — през 50-те кухнята обикновено се смяташе за „женското царство“.

Тюркоазено

Акценти от прочутото „атомно“ тюркоазено се откриваха и в други помещения на дома, но именно в кухнята този цвят блестеше най-ярко. Подобно на розовия си вариант, цялата кухня можеше да бъде оформена в тюркоазено, допълнено с акценти от хром, черно, бяло и червено. Производителите на шкафове, настилки, плотове и големи уреди, както и на часовници, хлебни кутии, сервизи и тъкани, охотно приеха тюркоазената тенденция, която проследи своя пик чак до началото на 60-те години.

Жълто

Жълтото беше любим акцентен цвят още в кухните на 40-те години, но през следващото десетилетие буквално избухна. Обикновено съчетавано с бяло, зелено, черно и червено, то се появяваше в различни интензивности и нюанси — от приглушени тонове по стени и шкафчета до смели, яркожълти тапетни шарки, тапицерии и керамични съдове за сервиране.

Зелено

Както жълтото, така и зеленото беше наследство от 40-те, което направи грандиозен пробив през 50-те. Тъмното нефритено (джейдайт) и пастелното ментово зелено нерядко се използваха в едно и също помещение, допълнени с контрастни щрихи от бяло и жълто. Тъмният нефритен линолеум внасяше нотка природа в кухненските подове. Лъскавите ментово зелени винилови столове и канапета красеха хромираните комплектове за хранене с плотове от формайка. Нефритената посуда се съчетаваше ефектно с червени, кафяви и жълти кафе-завески и кърпи за чай.

Черно

Черното се използваше предимно като акцентен цвят в кухните от тази епоха. То намираше място в абстрактните шарки на тъканите, отличаващи се със смели цветови комбинации. Черни стенни часовници, дръжки на шкафове, стенни телефони и столове в стил Аймс осигуряваха елегантен контрапункт на множеството „космически“ цветове, популярни по онова време.

Бяло

Модерно през 50-те години, бялото извиква романтизирани образи на закусвални, украсени със смели петна червено и черно. В действителност бялото служеше за създаване на светъл неутрален фон чрез шкафове, уреди и плотове. Домакините го допълваха с широк набор от акцентни цветове — от класическите жълто, зелено и червено до атомното тюркоазено, розово и оранжево — постигайки приятно и свежо визуално контрастно решение.