Прическите „буфант“ и „пикси“, мини поли с ботуши гоу-гоу и полиестерени костюми с яки тип Неру илюстрират променящите се стилове и мода през 60-те години на XX век. Цветовите схеми за домашния декор също се качиха на модния влак на епохата, бързо променяйки традиционния облик на едноцветните интериорни теми. Точно както природата никога не разчита на един-единствен оттенък, така и вие не трябва да се ограничавате до скучна еднолинейна концепция. Личните цветови предпочитания винаги са имали важна роля при оформянето на палитрата на едно помещение.
Мъхесто зеленият, белият и черният определят характера на хладната цветова схема от 60-те години. Флорални мотиви в зелено и бяло върху плюшена или кадифена тапицерия, съчетани с черно-бяла килимова настилка със селедъчен модел, осигуряват идеалния баланс за тази хладна палитра. Дървените панели на една или повече стени, боядисани в мъхесто зелено, придават текстура и допълнителен цвят на помещението. Акценти в червено чрез декоративни възглавнички, вази или други аксесоари внасят жизненост и свежест.
Тъмните дървесини и масивните мебели в испански стил са основните елементи в топлата цветова палитра на 60-те. Тиквено оранжево, горчичножълто, меднозлатисто, мъхесто зелено и шоколадово кафяво формират топлия декор на тази епоха. Елементи от ковано желязо в черно – бра, лампи, парапети и дръжки – създават остър контраст и едновременно подчертават топлата гама. Меки килими с дълъг косъм в зелено, оранжево или златисто бяха често срещани както в отделни стаи, така и в целия дом.
Детските спални през 60-те вече не се ограничаваха до розово за момичетата и синьо за момчетата. С акцент върху интериори, които да „израстват“ заедно с децата, любима става палитрата от меднозлатисти, тревистозелени, изгоренооранжеви и приглушеносини оттенъци. Спалните престанаха да се възприемат единствено като място за сън – те побираха отдих, четене, учене, занимания с хобита и вдъхновени мечтания. По-ярките и разнообразни цветове действат стимулиращо и гостоприемно, а също така придават личен характер на детската стая.
Дизайнът и цветовете на кухните от 60-те години отразяват промените, насочени към функционалност и естетика. Пластмасовият ламинат, лесен за ежедневно поддържане, се превръща в предпочитан материал за плотове, долни шкафове и открити стенни повърхности. Изгорено оранжево, чисто бяло, горчичножълто и лъскаво черто доминират като любими цветови комбинации. Приглушените сини оттенъци в комбинация с бяло също представляват типична кухненска тема от тази епоха. Кухненските острови с работни площи, бюра, мивки и аспиратори добавят още функционалност и удобство.