Банерстоуните (bannerstones) са каменни артефакти, създадени от северноамериканските индианци. Те са откривани из целия североизточен регион на Съединените щати, най-често в погребални могили, и се датират около 2000 г. пр.н.е. Най-значимият археологически обект, свързан с тези находки, е погребалната могила Индиън Ноул (Indian Knoll) в щата Кентъки.
Банерстоуните се издялват от камък и варират по размери – повечето се побират в отворена длан, а някои са дори по-малки. Артефактите са симетрично балансирани: всяка от страните завършва с криловидни издатини, които могат да бъдат плоски и закръглени, квадратни, триъгълни или с всякакви други форми. По средата минава вертикален отвор, пробит по цялата дължина на предмета, което подсказва, че банерстоунът е можел да се наниже на прът или да се окачи на шнур.
Според археолозите банерстоунът е служил като тежест върху древното приспособление за хвърляне на копия, наречено атлатл (atlatl). Атлатлът представлява дълга дръжка със вдлъбнатина, върху която се опира задният край на копието. Хвърлячът го захваща с ремък и замахва напред, вследствие на което копието се изстрелва с голяма сила. Банерстоунът увеличава масата на атлатла, а оттам и центробежната сила, с която копието се изхвърля напред.
За изработването на банерстоуни са използвани различни видове камък от региона, както и такива, доставени чрез търговски обмен от далечни места. Най-разпространеният материал е ивичестият шисти (banded slate), който се среща в Охайо, Кентъки, Индиана и съседните области.
Някои банерстоуни са били семпли и чисто практични, докато други са впечатляващо декоративни и художествено издялани. Тези артефакти често са били обект на търговия и са смятани за знак на престиж. Майсторите са превръщали естествените шарки на камъка в част от своя дизайн. Според някои археолози определени екземпляри са служели за церемониални предмети и вероятно са имали религиозно значение.