Адаптации на дъждовните червеи към подземния живот

По целия свят са разпространени около 1 800 вида дъждовни червеи. Макар размерите им да варират от няколко милиметра до повече от един метър, основното устройство на повечето видове е удивително сходно. Тези организми притежават редица специализирани адаптации, които им позволяват да оцеляват и да процъфтяват в тяхната подземна среда.

Движение

Предната част на сегментираното тяло на дъждовния червей завършва с клиновиден придатък, наречен простомиум, който му позволява да прониква в най-малките пукнатини в почвата и да ги разширява, докато напредва. Цялото тяло е покрито със слой смазваща слуз, а всеки сегмент носи малки, твърди щетинки, които могат да се вдигат и прибират независимо една от друга. За да се придвижва през почвата, червеят закотвя задната половина на тялото си чрез разперване на щетинките, след което избутва предната част напред.

Храносмилане

Докато прокопава своите тунели, дъждовният червей поглъща смес от почва, ситни камъчета и органична материя – например сухи листа и корени. Почвата и растителните остатъци се смачкват в мускулестия стомах (воденичка) чрез мускулни контракции и с помощта на камъчетата – по същия начин, по който функционира воденичката при птиците. След това храната преминава в червата, където ензимите я разграждат и усвояват необходимите хранителни вещества. Остатъците се изхвърлят заедно с отпадните продукти от организма на червея, превръщайки се в изключително ценен компонент за обогатяване на почвата.

Размножаване

Макар всеки дъждовен червей да е хермафродит – притежава както мъжки, така и женски полови органи – той обикновено не се опложда сам. Вместо това два червея си разменят сперматозоиди. Спермата се смесва с женските яйцеклетки вътре в поясоподобната клитела, след което червеят се изплъзва от тази структура, оставяйки я след себе си като своеобразно пашкулово коконче. Младите червейчета се развиват в отделената клитела и се излюпват след няколко седмици развитие.

Дишане

Дъждовните червеи нямат бели дробове – те дишат през кожата си, поемайки кислород и отделяйки въглероден диоксид чрез дифузия. Този процес обаче е възможен единствено когато кожата е влажна. Именно затова червеят използва светлочувствителен участък от кожата си, за да избягва излизането на повърхността през деня, когато слънчевата светлина би го изсушила. Вместо това те се появяват нощем, когато въздухът е прохладен и влажен, или по време на дъжд, когато почвата се насища с вода и въздушните джобове се изместват.