Почвената ерозия е сериозен проблем за земеделските стопани и учени, изследващи растежа на растенията. Тя се дължи на естествени сили, които отнемат хранителните вещества от почвата, правейки земята непригодна за култивация и нарушавайки екологичното равновесие.
Водният поток е главната причина за ерозия в много региони. Когато количеството валежи надвиши способността на почвата да ги абсорбира, се образува повърхностен отток, който отнема горния слой на почвата. Това намалява плодородието и отнася седименти в реки и езера, влошавайки качеството на водата и местната екосистема.
В някои части на света вятърът също предизвиква значителна ерозия. Ветрове над 20 км/ч на височина един фут могат да започнат да отнемат частици от почвата. Вятърът действа по три начина – повдига отделни частици, ги прави летящи и пренася частици с размер на пясък по повърхността.
В региони, подложени на горски пожари, топлината образува газове, които правят почвата хидрофобна – тя отказва да поеме дъждовна вода. Това увеличава оттока и отнася почвени частици. Най-уязвими са почвите с дебел слой от растителен материал или грубо текстурирани почви. Замръзването, разтопяването и дейността на животните помагат за разбиване на хидрофобната обвивка.
Най-ефективният метод е засаждането на покривни култури, особено разтегливи, ползващи се като естествено покритие. Засаждането на вятъронепроницаеми дървета или изграждането на бариери намалява вятърната ерозия. Създаването на бордюри и вълнообразни релефи също ограничава щетите. При почви, повредени от пожар, е важно бързо повторно засаждане, разбиване на хидрофобната обвивка и мулчиране, за да се задържи семето и да се предпази от отток.