Кравешки, конски или заешки тор: кой е най-добрият за вашата градина?

Традиционно животинският тор е бил основният източник на торове за земеделските производители, които едновременно отглеждали животни и хранителни култури. С развитието на съвременното селско стопанство и интензификацията на производството много фермери преминали към химически торове. През последните години обаче част от биологичните производители и любителите градинари се върнаха към изпробваните методи и торът отново навлезе в модата.

Но кой тор всъщност е най-подходящият за вашия двор? Отговорът зависи от вида животно, начина на хранене и конкретните нужди на почвата ви.

Какво никога да не използвате

Не всички видове тор са еднакво полезни. Поради риска да замърсите градината си с патогени, никога не използвайте тор от месоядни животни. Това включва човешки, кучешки и котешки екскременти, както и такива от други животни, хранещи се с риба, яйца или месо.

Освен това избягвайте суров конски и кравешки тор, току-що взет от конюшня или ферма. Причината е проста: конете, кравите и другите пасищни копитни животни се хранят не само с трева, но и със зърнени култури. Техният храносмилателен тракт не е 100% ефективен и значителна част от семената преминават през него непокътнати. Ако внесете некомпостиран тор в лехите, нежеланите семена ще покълнат и ще ви принудят да плевите далеч по-често. Интересен детайл е, че кравите от млечните породи, хранени само със зърно, оставят в тора си значително по-малко плевелни семена от свободно пасащите животни.

Кравешки тор

Съставът на кравешкия тор варира по много причини — не на последно място защото той обикновено се смесва с постелята. В зависимост от материала, използван за постеля, съдържанието на трите основни хранителни вещества — азот, фосфор и калий — може да бъде по-високо или по-ниско. Стойностите се изразяват в проценти от теглото.

По принцип кравешкият тор съдържа около 0,25% азот, 0,15% фосфор и 0,25% калий. Именно заради тези скромни показатели можете да добавяте смело големи количества — рискът от пренаторяване е минимален. Освен хранителните вещества, сламата или другият материал от постелята обогатява почвата с ценна органична материя, подобрява дренажа и я прави по-лека и рохкава.

Конски тор

Както кравешкият, така и конският тор носи плевелни семена, а съставът му зависи от постелята в бокса. Конският тор съдържа приблизително 0,70% азот, 0,30% фосфор и 0,60% калий.

Поради по-високото съдържание на азот, както и заради плевелните семена, които конете поглъщат, този тор задължително трябва да се компостира преди употреба. Той се нарича „горещ“, защото ако го разпръснете директно върху лехите, ще изгори корените и стъблата на растенията. От друга страна, именно тази „горещина“ го прави идеален за активиране на компостната купчина. Постелята отновао допринася за по-леката структура на почвата.

Заешки тор

Зайците се хранят предимно с зелена растителност — трева, люцерна или морковени листа — и приемат много малко семена. Освен това те обикновено се отглеждат в клетки с телен под и без постеля. Резултатът е значително по-концентриран тор, което личи и от цифрите: 2,4% азот, 1,4% фосфор и 0,6% калий.

Недостатъкът е чисто практичен — поради малките размери на животното и факта, че зайците се отглеждат в несравнимо по-малки количества от говедата, заешкият тор рядко е наличен в големи количества, каквито предлагат конският и кравешкият.

И кой все пак е най-добрият?

Както винаги в градинарството, отговорът зависи от конкретната ви ситуация:

• Ако се притеснявате от плевели — заешкият тор е най-безопасният избор, освен че е почти лишен от семена, той е и изключително богат на хранителни вещества, особено азот.
• Ако нямате време за компостиране — кравешкият тор може да се използва по-свободно, тъй като е мек и нискоконцентриран.
• Ако отглеждате гъби — търсете най-„горещия“ вариант, тоест конски тор, който отдавна е класика в гъбопроизводството.
• Ако почвата ви е бедна на калий — конският тор предлага най-високото съотношение калий спрямо азот.
• Ако почвата ви е бедна на фосфор — заешкият тор има най-доброто съотношение фосфор спрямо азот.

Важно напомняне: когато става дума за зеленчукова градина, всякакъв тор задължително трябва да премине през процес на компостиране — обикновено поне три до шест месеца — преди употреба. Така се намалява рискът от замърсяване на почвата с E. coli и други вредни бактерии, а семената на плевелите губят жизнеспособността си.