Листни въшки по нара: как да ги разпознаем и неутрализираме

Познайте растението нар

Растението нар (Punica granatum) е едновременно привлекателен декоративен екземпляр и източник на здравословни плодове. То се отличава с лъскави, тъмнозелени листа, а клоните му често носят бодли. Твърдата обвивка на червените плодове пази годните за консумация семена, покрити със сочна пулпа.

Класическите нари са храсти или малки дървета, достигащи до 6 метра височина. Сортът „Нана“ е джуджеста форма, която дава миниатюрни плодове. И двата вида се чувстват чудесно както в градината, така и в саксии. Важно е да знаете, че листните въшки могат да нападнат нара както на закрито, така и на открито.

Идентифициране

Листните въшки, известни още като растителни въшки, са дребни насекоми с крушовидно тяло и характерен заден израстък, наподобяващ автомобилна изпускателна тръба – той се нарича корникула и е уникален за вида. Въшките, които нападат нара, може да имат черни или светлозелени корникули, а антените им са дълги и насочени назад. Насекомите смучат соковете от младите, нежни издънки и обикновено се образуват в гъсти колонии по растението.

Причинени щети

Листните въшки имат пробождащо-смучещи устни органи, с които извличат флоема, тоест растителните сокове. Когато изтощат сока в зоната, където се хранят, листата се набръчкват или извиват и губят естествения си цвят. Стъблата и пъпките могат да изглеждат деформирани, а растежът им – значително забавен.

Допълнителни проблеми

Въшките отделят лепкава и сладка субстанция, наречена медена роса, която се появява като блестящи, полупрозрачни ивици или петна по листата и стъблата. Когато медената роса се натрупи там, където два плода се допират, тази зона може да загние. Освен това тя привлича мравки, които „пазят“ въшките, прогонвайки техните естествени врагове. Самата субстанция е идеална среда за развитието на саждиста плесен – гъбично заболяване, което покрива медената роса с черносив до черен налеп и пречи на фотосинтезата.

Биологични и органични методи за борба

Силната струя вода събаря въшките от растението и често е достатъчна при лека зараза. Стайните растения измийте под душа, а за наровете в двора използвайте градински маркуч. Повтаряйте процедурата на всеки три до пет дни, докато насекомите изчезнат напълно. Ако останат отделни екземпляри, избършете ги с мека кърпа, навлажнена със сапунена вода, или напръскайте разтвора директно върху растението.

Друга ефективна стратегия е да привлечете хищни насекоми в градината – в повечето градински центрове се предлагат няколко вида естествени врагове на листните въшки. Преходът към бавно действащо торене с по-ниско съдържание на азот също ограничава способността на вредителите да се размножават бързо. Ако е възможно, отрежете силно засегнатите клони и унищожете отрязаните части, за да убьете насекомите.

Химическа борба

Контролирайте мравките с борна киселина или мравкови бариери, за да дадете шанс на полезните хищни насекоми – калинките, златоочките и паразитните видове – сами да унищожат въшките. При голяма или упорита популация използвайте градинарско масло или инсектицидни сапуни. Ако нищо друго не помогне, повечето градински центрове предлагат специализирани инсектициди срещу листни въшки за закрито и открито пространство. Спазвайте стриктно указанията на етикета относно дозировката и времето на обработка. Имайте предвид обаче, че тези продукти унищожават и полезните насекоми, които иначе се хранят с въшките.