Абиотичните, тоест неживите, фактори са най-честата причина за слаб растеж на тревата в моравите. Симптомите често наподобяват тези при болестите – обезцветена или изсъхваща трева. Сред най-типичните абиотични фактори, които засягат тревата, са екологичните условия, човешката дейност, недостигът на хранителни вещества и химическите влияния.
Почвата, която е твърде суха или твърде влажна, може да увреди тревата в моравата. Недостатъчното поливане кара тревата да покафенее и може да се окаже фатално, ако корените изсъхнат прекалено много. На заблатени места, при високи температури, тревата може да се обгори или опари. Освен това тревата в блатисти зони е по-податлива на коренови болести, причинени от гъби или бактерии.
Повечето видове трева не растат добре на сенчести места – те развиват по-малко корени и издънки в сравнение с растенията на слънчеви места. Листата стават тънки и високи и се разпространяват по-слабо, което води до появата на голи петна. Почвите с високо съдържание на глина са предразположени към уплътняване, както и участъците от моравата, по които хората често минават или карат. Уплътнената почва съдържа по-малко и по-малки въздушни пори, поради което водата и корените не могат свободно да се движат в нея. Резултатът са места с рядка или липсваща трева, където лесно поникват плевели.
Тревата, която не получава необходимите хранителни вещества в достатъчно количество, не може да се развива добре. Най-често срещан е недостигът на азот – такава трева пожълтява и расте бавно. Липсата на достатъчно калий причинява пожълтяване или покафеняване на краищата на листата. Тъмните лилави петна по тревата сигнализират за дефицит на фосфор. Недостигът на желязо обикновено се проявява в алкални почви и прави тревата на петна – с жълти или избелели участъци.
Нанасянето на твърде много тор или торенето на мокра морава може да изгори тревата, което се проявява с кафяви, сиви или бели ивици. Силното увреждане може да доведе до загиване на тревата. Повредата следва модела, по който е разпределен торът, и се появява скоро след торенето. Последиците от препръскване с хербициди обикновено се забелязват в рамките на няколко дни. В зависимост от използвания продукт листата могат да се покрият с петна или цели листа да се обгорят и загинат.
Косенето с тъпи ножове, по време на суша или когато тревата е мокра, разкъсва върховете на листата. Повредената трева посивява скоро след косене, след което пожълтява или покафенява и загива. Това отслабва моравата и я прави по-уязвима към болести и суша.
Скалпирането, тоест косенето твърде ниско, оголва стъблената тъкан и увредената трева пожълтява или покафенява. Скалпиране настъпва и там, където режещата част на косачката не остава равномерно ниска – например по склонове или неравни повърхности, както и в силно заплевелени морави или такива с дебел пласт вой.
Тревата пожълтява или покафенява под градински инструменти, маркучи за вода, градинска мебел, играчки или други предмети, оставени върху моравата. Ако предметът стои дълго време на едно място, тревата под него може да загине.
Кучешката урина причинява кръгли мъртви петна, обградени от тъмнозелен пръстен. Женските кучета нанасят по-големи щети на моравите от мъжките. Пълзящите видове трева се възстановяват от такива увреждания значително по-бързо от туфестите видове.
Влиянието на времето върху тревата
Влияе ли алкалността върху растежа на тревата?
Какво да правим при косене на трева в началото на пролетта
Треви за граници на газона – избор, съвети и видове
Бързорастящи треви за зелена и устойчива градина
Дупки в тревата – причинени от гъбични заболявания
Жълт гъбичен петенец в тревата