Многогодишна власатка: основни сортове и техните характеристики

Власатките (Festuca) са треви с ниски изисквания за поддръжка, бавен растеж и отлична поносимост към сянка. Те се представят най-добре в региони с по-продължителни хладни сезони и са много устойчиви на студ. Семената на многогодишната власатка покълват сравнително бързо, но тревната площ се утвърждава бавно.

Пълзящите разновидности се разпространяват чрез коренища и след като се установят, образуват плътна и гъста тревиста пътека. Власатките понасят бедни почви и имат нужда от минимални количества азот за нормален растеж. Устойчиви са на суша, но не понасят силната жега – когато дневните температури надхвърлят около 32 градуса по Целзий, тревата влиза в латентно състояние.

Висока власатка (Festuca arundinacea)

Високата власатка има относително груби листа и расте на туфи. Тази многогодишна тревата понася отлично интензивно стъпкване и често се използва за спортни и натоварени площи. За разлика от други разновидности, тя е по-малко устойчива на силен студ. В същото време е изключително устойчива на суша благодарение на мощната си коренова система, която прониква дълбоко в почвата. За качествена и равномерна тревна площ е жизненоважно семето да бъде разсято равномерно.

Твърда власатка (Festuca longifolia)

Твърдата власатка е по-устойчива на топлина в сравнение с останалите сортове. Се представя най-добре при минимално торене с азот и в сухи почвени условия. Тази многогодишна власатка също расте на туфи и не е пълзящ вид. Както при високата власатка, равномерното разсаждане на семената е от ключово значение за получаването и поддържането на качествена трева.

Власатка на Чюинг (Festuca rubra subsp. commutata)

Власатката на Чюинг се отличава с наситен тъмнозелен цвят и фина текстура на листата, което я прави идеална за висококачествени декоративни тревни площи. Този многогодишен сорт е устойчив както на сянка, така и на суша. Тъй като не е пълзящ вид, равномерното засяване е абсолютно необходимо за постигане на красива и еднородна морава.

Овча власатка (Festuca ovina)

Овчата власатка е известна още като синя овча власатка. Тази дълготрайна и устойчива на суша тревата се представя най-добре в рядко косени или напълно естествени ливади. Не принадлежи към пълзящите видове. Листата ѝ имат синьозелен оттенък, а някои форми – характерен прахообразно син цвят. Овчата власатка расте на туфи и се комбинира прекрасно с диви цветя, тъй като не ги задушава – затова е чудесен избор за природни ландшафтни композиции.

Пълзяща червена власатка (Festuca rubra subsp. rubra)

Това е една от пълзящите разновидности на власатката, която се разпространява чрез коренища. Често присъства в по-евтини смески за сенчести места, но самостоятелно не формира особено висококачествена тревна площ. Нейното предимство е интензивният и енергичен начин на растеж, който ѝ позволява бързо да заема свободни пространства.

Тънка пълзяща червена власатка (Festuca rubra subsp. litoralis)

Този сорт не е толкова агресивен в растежа, колкото обикновената пълзяща червена власатка. Той е устойчив на суша, понася добре стъпкване и се съчетава отлично с други тревни смеси, което го прави популярен избор за голф игрища. Особено ценено качество е устойчивостта му на сол – тънката пълзяща червена власатка оцелява дори в райони с оттичане на обезледяваща сол или с високи нива на сол в почвата.