Местни смески от тревни семена: природосъобразна алтернатива на класическата морава

Защо да заложим на местни треви?

Тревата е едно от най-добрите почвопокривни растения изобщо, но класическите морави често се оказват капризни – те изискват редовно торене, обилно поливане и постоянни грижи. Именно затова при планирането на тревна площ все повече хора търсят по-устойчиви решения. Скорошните изследвания върху местните треви като алтернатива на традиционния газон, съчетани с нарастващото търсене на локални видове, направиха семената им далеч по-достъпни на пазара.

„Местен“, разбира се, означава местен именно за вашия регион. Тревата, родом от Калифорния, може би ще вирее и в Луизиана – но там тя пак остава чужденец и рядко се представя така добре, както в естествената си среда. Ето някои от най-интересните готови смеси, разработени от американски изследователски центрове.

Смеската на центъра „Лейди Бърд Джонсън“

В Центъра за диви цветя „Лейди Бърд Джонсън“ в Тексас все още се разработва тревна смеска от бизонова трева (Bouteloua dactyloides), синя грама (Bouteloua gracilis) и цяла група други видове, всички родом от Великите равнини на Северна Америка. Резултатите досега са впечатляващи: както чистата бизонова трева, така и тя в комбинация със синята грама показват по-добра устойчивост срещу плевели и по-гъста листна маса от популярната бермудска трева. Целта на изследователите е да създадат морава, която пести вода, понася стъпване, устоява на болести и расте добре в условията на централен Тексас.

Огнеустойчива смеска

Учени от Университета на щата Колорадо са разработили конкретни указания за тревни смеси, които намаляват риска от щети при горски пожари. В тях са включени и някои неместни треви, защото образуват тревостой много по-бързо от местните видове. Може да се използват и изцяло местни смеси, но те се нуждаят от до три допълнителни години, за да узреят напълно.

За влажни или северни експозиции се препоръчват местните треви аризонска власатка (Festuca arizonica), западна житарка (Pascopyrum smithii), брегова житарка (Elymus lanceolatus) и индианска оризова трева (Achnatherum hymenoides) – всяка от тях съставлява една четвърт от смеската. За всякакви експозиции се добавя синя грама, като тогава делът на всеки вид е една пета.

Високопланинска смеска

И сината дива ръж (Elymus glaucus), и планинският пирен (Bromus marginatus) са многогодишни туфести треви, разпространени естествено от Аляска чак до Мексико. Алпийската метлица (Poa alpina) е широко разпространена в цялото северното полукълбо – от субалпийските до арктическите местообитания. Айдохската власатка (Festuca idahoensis) се среща в множество екосистеми в западната част на Северна Америка, а кичестата косматка (Deschampsia cespitosa) е родом както за двата крайбрежия на континента, така и за Евразия.

Смеска за американския Югозапад

Синята грама, грамата със странични класчета (Bouteloua curtipendula) и пясъчният споробол (Sporobolus cryptandrus) са местни за обширна територия на САЩ – гъвкави треви, които растат добре при най-различни условия. Равнинната щетинка (Setaria macrostachya) е родом от южните равнини на страната, докато алкалният сакатон (Sporobolus airoides) е пустинна трева, понасяща чудесно алкалните почви, типични за тези райони. Индианската оризова трева също е пустинен вид – разпространена от Британска Колумбия на юг до Тексас.

Как да изберем правилната смеска?

Ключът към успеха е съответствието между вида трева и местните условия – климат, почва, надморска височина и предназначение на площта. Добре подбрана местна смеска изисква по-малко вода и торене, по-лесно се противопоставя на плевелите и болестите и създава стабилен, природосъобразен тревостой, който годините само подобряват.