Тревните площи са сред най-взискателните елементи в озеленяването – те се нуждаят от редовно торене, варуване, плевене, косене, аериране и периодично подновяване. Въпреки че по-неформалният дизайн на градината винаги е възможност, мнозина градинари предпочитат да имат широка площ с ниска почвопокривна растителност, която да изглежда като класическа морава. Остриците предлагат точно това – атрактивна и значително по-лесна за поддръжка алтернатива на тревата. Ключът към успеха е да изберете вид, който пасва на вашия климат, почвени условия и конкретни нужди.
Остриците са тревоподобни растения от семейство Циперови (Cyperaceae). Много от истинските видове в род Carex са нискорастящи и понасят добре прякото слънце, което им позволява да изглеждат почти като обикновена морава. Специалистът Джон Грийнли, писал за Бруклинската ботаническа градина, посочва, че други видове помагат да се създаде ефектът на морава дори във влажни или силно засенчени места.
Грийнли препоръчва петима северноамерикански вида – Carex pansa, C. pensylvanica, C. perdentata, C. senta и C. texensis, – с които може да се създаде морава от острица почти навсякъде в САЩ. Тези растения не се нуждаят от торене, изискват рядко или никакво косене и обикновено остават вечнозелени през цялата година.
Ако търсите острица, устойчива на засушаване, освен C. perdentata и C. texensis, специалистът от Университета на Аризона Джеф Шалау препоръчва още C. geyeri, C. praegracilis и C. tumulicola. Всички те образуват гъста, плътна покривка след като се установят, но в крайно горещи региони може да пострадат от прекалено интензивно слънце. Никой от тези видове не надвишава около 15 см височина – при желание можете да ги коснете от време на време, за да получите още по-нисък, тревоподобен вид.
Ако не живеете в горещ и сух район и искате зелена площ там, където повечето класически треви просто не оцеляват, проблемът обикновено е излишната сянка или влага. Горската острица Carex pedunculata е вечнозелено растение, което според Триш Мърфи от Северноамериканското дружество за местни растения образува перфектна морава на сянка. Грийнли определя C. senta като най-подходящия избор за дълбока сянка, докато C. perdentata се отличава с най-добрата адаптация към влажни условия.
Ако ще ходите редовно по вашата зелена площ, си струва да изберете вид с по-добра устойчивост на натоварване. Освен изключително толерантната Carex pansa, която осигурява ярко зелена и гъста покривка, община Санта Барбара препоръчва и синьо-зелената C. glauca като подходяща за разходки. Шалау също отбелязва, че C. praegracilis демонстрира известна устойчивост при умерено натоварване.
Не всички острици са подходящи за морави. Шалау предупреждава, че видовете от род Cyperus, познати като орехови треви, са сред най-упоритите плевели в класическите тревни площи и трябва да ги избягвате. Самите острици от род Carex също могат да създадат проблеми със своята жизненост – например община Санта Барбара съветва да поставите коренова бариера между моравата от острица и останалите насаждения в градината, за да ограничите инвазивното ѝ разрастване.