Гъби Corticium и болестта „червена нишка“ по тревните площи

Гъбичните заболявания по тревните площи могат, в най-добрия случай, да развалят естетиката на вашия газон, а в най-лошия – напълно да унищожат тревата, като направят безсмислено цялото време и усилия, вложени в създаването му. Тези заболявания се предават от патогенни гъбни видове, затова познаването на основна информация за тях е първата и най-важна стъпка към изграждането на ефективна програма за защита, способна да спаси живота на вашата морава.

Гъби от род Corticium

Corticium (корициум) е род гъбни видове, който най-често се свързва с тревното заболяване, известно като „червена нишка“. Според специалиста Хюстън Б. Кауч от Вирджинския политехнически институт и щатски университет, корициумът вероятно е първият известен гъбичен патоген по тревните площи – първият документиран случай на червена нишка е регистриран в Австралия още през 1854 година. Дълго време гъбите от този род се смятаха за единствения причинител на болестта, но скорошни научни изследвания потвърдиха, че и видът Limonomyces roseipellis може да предизвика червена нишка.

Как да разпознаем червената нишка

Заболяването се разпознава най-лесно по характерните тъмночервени, нишкоподобни израстъци, които се появяват върху заразената трева. Най-ранните симптоми обаче са отделни изсъхнали петна, които изглеждат сякаш са напоени с вода, докато инфекцията прогресира. Когато нишкоподобният гъбичен мицел се покаже върху повърхността на листата, това е знак, че болестта вече е в напреднал стадий. Заразените участъци обикновено са с диаметър около 50 см, но в рамките на един газон могат да се образуват няколко отделни огнища едновременно.

Превантивни мерки

Както при повечето гъбични заболявания по растенията, профилактиката е най-ефективният метод за борба. Газони, които не получават достатъчно азот чрез торове и подобрители на почвата, се считат за по-податливи на инфекция с червена нишка. Болестта засяга по-често полевицата (bentgrass), бермудската трева и посевната метлица (Kentucky bluegrass), затова засаждането на по-устойчиви тревни смеси вместо тези чувствителни сортове значително намалява риска – особено в по-хладен и влажен климат, който благоприятства развитието на патогена.

Химическа защита

Някога основно средство срещу червената нишка бяха живачните фунгициди, но те отдавна са забранени поради сериозен риск за здравето и околната среда. Днес най-добри резултати дават препарати, съдържащи активни вещества като фенаримол, триадимефон, кадмиев сукцинат, винклозолин, анилазин и пропиконазол. Регулаторните органи периодично преразглеждат разрешените фунгициди и отнемат одобрението на някои съединения, а правилата варират и между отделни региони – така че част от изброените формулировки може да не са налични във вашата страна. Каквото и средство да изберете, винаги спазвайте стриктно инструкциите за приложение, указани от производителя.

Своевременното разпознаване на симптомите, балансираното торене и правилният избор на тревни видове остават най-сигурната защита на вашия газон от тази упорита гъбична болест.