Устойчивост на изтъпкване при високата власатка

Внесена в Съединените щати през XIX век, високата власатка (Festuca arundinacea) е многогодишна тревиста култура за прохладния сезон, която се развива най-добре на добре дренирани, богати на органично вещество глинести почви. Засята през есенните месеци, тя развива дълбока коренова система и след като се установи добре, може успешно да се отглежда в повечето райони на САЩ – с изключение на зоните с постоянно сух климат. Високата власатка процъфтява в по-влажни условия, но притежава и ценна устойчивост на засуха.

Оптимални условия за отглеждане

Устойчивостта на изтъпкване при високата власатка е най-висока в райони с оптимални условия за развитие. Според Кооперативната служба за разширение на Университета на Тексас тази трева е отлично адаптирана към преходната зона на САЩ, където горещите лета възпрепятстват растежа на тревите за хладен сезон, а зимните месеци са твърде студени за видовете за топъл сезон. Отлична издръжливост на натоварване показва правилно поддържаната власатка, отглеждана в Оклахома, Арканзас, Мисури, Тенеси, Кентъки, Вирджиния, Северна Каролина, Джорджия и Тексас.

Адаптивност

С наличните днес 11 разновидности, сортовете високa власатка са селекционирани да понасят широк спектър от условия в различните региони на страната. В южните щати тя толерира както светлa, така и гъстата сянка, а при редовно напояване остава зелена през цялата година. Дори в райони, където тревата естествено навлиза в зимен покой, добре развитата коренова система на поддържанa власаткова морава продължава да осигурява солидна устойчивост на износване.

Употреба

Оптималната височина на косене от около 4 до 7,5 см прави високата власатка идеален избор за домашни и търговски тревни площи, жилищни комплекси, паркове, както и за задължителния елемент на голф игрищата – зоните rough. Струва си да се има предвид обаче, че тя не е толкова устойчива на изтъпкване като бермудската трева или зойсията. В райони, където късо подрязваната трева или равномерният интензивен режим на косене са приоритет, а климатът позволява отглеждането и на трите вида, бермуда или зойсия се представят значително по-добре при интензивно натоварване.

Издръжливост

Правилно засадената и грижливо поддържана високa власатка проявява резистентност към повечето болести по тревните площи. Младите насаждения обаче могат да пострадат от фузариозно пригоряне. От установените власаткови морави са документирани поражения от листното петно и кафявото петно. Сред вредителите най-сериозна щета нанасят ларвите на бръмбарите (т.нар. „бели ларви“). Специалистите от Кооперативната служба на Университета на Тексас препоръчват третиране на цялата морава срещу тях, ако бъдат открити на площ, по-голяма от приблизително 0,3 квадратни метра.