Лилавият гъбичен налеп по власатката може да е признак за листвено петно. Това е гъбично заболяване, което при липса на своевременно лечение може да нанесе сериозни щети. В напреднал стадий то преминава в болестта „изчезване“ (melting out), която заразява корените и унищожава големи площи от власатковата морава, съобщават специалисти от Държавния университет на Северна Дакота. Затова ранното разпознаване на симптомите е от решаващо значение за успешното лечение.
Лиственото петно се причинява от гъбични спори на вида Bipolaris sorokiniana, според Държавния университет на Северна Дакота. Тези спори оцеляват в войлочния слой и в растителните остатъци, натрупани върху тревата. Когато топлите летни температури благоприятстват покълването им, заболяването атакува листата и кореновата система.
По листата се появяват характерни петна със светлокафяв център и лилаво-червена до лилаво-кафява окантовка. С времето болестта убива върховете на листата и навлиза в корените — този краен стадий се нарича „изчезване“, обясняват експертите от Университета на Род Айлънд.
Самото изчезване всъщност се причинява от друг вид гъбични спори — Drechslera poae, посочват изследователите от Северна Дакота. Заболяването предизвиква масово загиване на тревата и по моравата се появява неправилна мозайка от мъртви кафяви участъци.
Тази фаза е много трудно за овладяване. Градинарите трябва да комбинират агротехнически и химични методи още при първите признаци на листвено петно, преди болестта да прерасне в изчезване. След като симптомите вече са налице, обработките с фунгициди дават слаб резултат, предупреждава Университета на Род Айлънд.
Третирайте засегнатата трева с фунгицид на всеки 5 до 10 дни, както препоръчва Университета на Род Айлънд. Честотата зависи от това колко често косите моравата и от количеството валежи, които тя получава.
Важно: избягвайте пръскане с фунгициди върху трава, страдаща от воден стрес. Силно увредените участъци може да се наложи да се засеят повторно, след като заболяването бъде овладяно. Оставената мъртва трева създава условия за бурен растеж на плевели.
Премахването на дебелия войлочен слой е сред най-ефективните превантивни мерки. То отстранява част от гъбичните спори, подобрява циркулацията на въздуха, предотвратява преовлажняване на тревата и значително намалява риска от листвено петно.
За да проверите натрупването на войлок, изрежете клин с дълбочина около 5 см от тревната покривка и измерете слоя. Ако той надвишава 1,3 см (½ инча), извършете вертикутация с моторен вертикутатор или градинска гребло. Най-подходящият момент за процедурата е есента, когато тревата активно расте — така я предпазвате от ненужно нараняване и ѝ помагате бързо да се възстанови.