Повечето хора се гордеят с външния вид на своите тревни площи. В някои квартали поддръжката на моравата дори е регламентирана чрез правилника на сдружението на собствениците или чрез местни наредби. За да изглежда тревата ви винаги в най-добрия ѝ вид, е необходима редовна грижа. Аерацията и оресяването са две ключови процедури, които придават на моравата професионален и здравословен вид.
Терминът „орес“ означава плътен слой от мъртви и живи стъбла на тревата, смесени с живи корени. Той се образува във всяка морава и личи като кафяв пласт под зелената повърхност. Тънък и малък слой всъщност е полезен — той помага за предотвратяване на болести и поникването на плевели. Прекалено дебелият орес обаче увеличава риска от заболявания и влошава външния вид на тревата.
Аерацията представлява изваждане на малки цилиндрични части от почвата, наречени „тапи“. Тяхното отстраняване подобрява циркулацията на въздух, вода и хранителни вещества, както и разхлабва уплътнената почва. Така корените могат свободно да се разрастват навътре. Аерация е абсолютно необходима, ако установите, че корените на тревата не проникват по-дълбоко от първите 2,5–5 см почва, или ако слоят орес надвишава около 1,3 см.
Преди да започнете оресяването, окосете тревата значително по-късо от обичайното. Ако работите с гребен за оресяване, просто го забийте в тревния пласт и влачете с ритмични движения на гребене, докато премахнете по-голямата част от слоя орес.
При работа с моторизирано устройство за оресяване настройте ножовете така, че да стигат малко над повърхността на почвата, на разстояние поне 2,5 см едно от друго. Минете първо хоризонтално през цялата морава, а след това направете втори проход в вертикална посока. Накрая ще трябва да съберете отпадъците с гребен, но благодарение на машината процесът е далеч по-малко трудоемък.
Най-удобно е аерацията да се прави веднага след оресяването. Подгответе моравата, като я полеете обилно поне 48 часа предварително — влажната почва се обработва много по-лесно. Преди да започнете, проверете къде точно минават подземни комуникации и инсталации, за да ги предпазите от повреждане.
Подобно на оресяването, аерацията може да се извърши на ръка или с моторизирана машина. И в двата случая целта е да се извадят тапи с ширина между 1,3 и 1,9 см. Дълбочината им трябва да е минимум 2,5 см, но не повече от 15 см. Извадените тапи обикновено се разполагат на разстояние 10–15 см една от друга. Оставете ги на повърхността на тревата — с времето те ще се разградят и ще се врънат обратно в почвата като естествен тор.
За ръчно изпълнение на тези задачи ви трябват гребен за оресяване и ръчен аератор. Основният им недостатък е, че работата на ръка е бавна и доста изтощителна, особено при големи площи.
Моторизираните аератори са два основни типа. Ролковият аератор има въртящ се барабан със закрепени сонди, които изваждат тапите, докато барабанът се върти. Понякога този механизъм оставя грозни разкъсвания по тревата. Буталният аератор, от своя страна, просто пробива сърцевините в почвата без да ги изтегля — той практически не уврежда тревата и се счита за по-добро решение от ролковия модел.
С редовна аерация и навременно оресяване вашата морава ще получава достатъчно кислород, вода и хранителни вещества, което гарантира гъста, зелена и устойчива трева през целия сезон.