Торовете обикновено се състоят от три основни макроелемента – азот, фосфор и калий. Когато моравата получи твърде много азот, тревата може да се обезводни или да „изгори“. Симптомите на това изгаряние наподобяват мъртви или покафеняващи участъци трева. Именно затова е важно всеки градинар да знае как да прилага тора правилно, за да предпази моравата си от повреждане.
Азотът се внася в тревата, за да стимулира гъстия ѝ растеж и производството на хлорофил, което поддържа наситения ѝ зелен цвят. Според университета Рътгърс азотът в торовете се съдържа под формата на урея. Ако бъде приложена прекалено висока концентрация или твърде голямо количество азот, тревата започва да се обезводнява.
Дехидратация може да настъпи и в два други случая – когато след торенето не се полее, за да се разтворят и усвоят химикалите от почвата, или когато торенето е извършено в горещ ден. Навременното разпознаване на признаците на азотно изгаряне помага да се предотвратят сериозни проблеми в бъдеще.
След торене в моравата могат да се появят кафяви петна или участъци с често неправилна форма, които показват мъртва, изсъхнала трева. Понякога тези кафяви зони се бъркат с гъбично заболяване.
Действително съществува гъбна болест, наречена „кафяво петно“, която също причинява покафеняване на тревата. Има обаче лесен начин да ги разграничите: според университета Пърдю кафявото петно образува кръгли участъци с характерна тъмна, почти черна ивица по периметъра им, докато изгарянето от тор се проявява като неправилни петна без такава граница.
Най-надеждният начин да избегнете изгаряне е да спазвате правилната доза азот. Според университета на Илинойс тревата обикновено се нуждае от около 0,45 кг (1 фунт) азот на приблизително 93 кв. м (1 000 кв. фута). Внасянето на повече от тази норма води до изгаряне от тор.
Ако използвате роторна разпръсквачка, уверете се, че тя разпределя тора равномерно по цялата площ. Повредена или лошо регулирана сеялка може да внесе твърде много азот на определени места, което неизбежно води до локално изгаряне на тревата.
Избягвайте торене в горещи дни или когато моравата страда от недостиг на влага. Полейте моравата добре няколко дни преди торенето, а след разпръскване на тора нанесете слой вода от около 2,5 см (1 инч). Торенето сутрин също е добра практика, тъй като намалява изпаряването и пести вода.
По време на активния вегетационен период моравата обикновено трябва да се подхранва със забавено действащ тор на всеки шест седмици. Когато вегетационният сезон наближи края си, преустановете торенето, за да не стресирате излишно тревата преди зимния покой.
Спазвайте дозировката от около 0,45 кг азот на 93 кв. м, торете в прохладни часове, полейте след нанасянето и проверявайте състоянието на разпръсквачката. Така ще се наслаждавате на гъста, зелена и здрава морава без риск от изгаряне.