Повечето класически морави изискват обилно поливане и сериозни грижи. Причината е, че преобладаващата част от тревните видове за морави произхождат от райони с далеч по-влажен климат от този в Северна Америка. За щастие, днес съществуват така наречените треви без косене (no-mow) и с рядко косене (low-mow) – много от тях създадени от местни северноамерикански видове. С тях можете да се радвате на красива и здрава зелена площ, без да губите часове в поливане, плевене и косене.
Бизоновата трева е местен американски вид, който расте бавно и достига височина около 15 см. Адаптира се към широк диапазон от почви, включително глинести, но не се развива добре в прекалено песъчлив терен. Изключително устойчива е – понася летните жеги, но и застудяване до около −34 °C. След като се установи, не се нуждае от торене и изисква минимално поливане. В Калифорния например някои нейни сортове потребяват с 40 до 80% по-малко вода от обичайно засажданите там бермудски треви и фескюта. Не са известни сериозни болести или вредители по нея, а отглеждането ѝ е подходящо в източните две трети на САЩ и в Калифорния. Единствено не понася добре силно засенчени места и интензивно стъпкване.
Тънколистните власатки като червената власатка, власатката на Чюингс и твърдата власатка също са нискорастящи треви – те достигат едва 10–15 см височина. Смесите за морави без косене обикновено съчетават няколко такива бавнорастящи сорта. Фините фескюта виреят отлично на сянка и в бедни почви, а след като се прихванат, не изискват много вода. Подходящи са за северните части на САЩ и южните региони на Канада. Това са треви за прохладния сезон, затова при температури над около 32 °C може да пожълтеят и временно да загубят декоративния си вид.
Преди да замените старата си морава с бавнорастяща трева, е необходимо напълно да премахнете съществуващата тревна покривка. Най-лесният начин е да наемете специализирана машина за отстраняване на дернина (sod cutter). Сред специалистите има две становища: едни препоръчват да не обработвате почвата, защото орането извежда на повърхността семена на плевели; според други е добре точно да я обработите и да поливате мястото няколко пъти преди засаждането – така плевелите поникват предварително и ги отстранявате по-лесно, отколкото след засаждането. Най-подходящият сезон за създаване на нова морава от този тип е ранната есен.
Тревите без косене изискват значително по-малко грижи от традиционните морави. Някои сортове изобщо не се нуждаят от торене, а дори и при видовете, реагиращи добре на наторяване, можете да го правите по-рядко – така растежът се забавя допълнително. Центърът за диворастящи растения „Лейди Бърд Джонсън“ препоръчва местните морави, като например бизоновата трева, да се косят веднъж годишно – така остават здрави и не започват да деградират, което нерядко се случва с некосени площи след няколко години. Ако все пак решите да косите, изберете мулчираща косачка – така няма да се налага да събирате окосената трева. Плевелите могат да станат проблем, особено в периода на установяване на моравата. За ограничаването им прилагайте широколистен хербицид два пъти през лятото.
Лилави декоративни треви – описание и употреба
Видове вечнозелени треви
Видове треви, подходящи за климата на Тексас
Декоративни треви, родом от Уайоминг
Местни треви в Охайо: видове, опазване и практическо приложение
Видове тревни покрития – как да изберете най‑подходящата трева
Треви за стръмни склонове – избор и приложение