Класическият образ на американския пейзаж включва обширна, буйна и перфектно поддържана морава, наподобяваща килим. Независимо от климата, почвата или градинарските умения, собствениците на имоти мечтаят за точно такава живописна тревиста площ. Проблемът е, че тревите за морави се нуждаят от изобилие от слънчева светлина и добре наторена почва, за да растат здрави и красиви. За гъста морава са необходими поне четири часа пряка слънчева светлина дневно. В противен случай тревните растения изтъняват и рядчат, оголват значителни участъци от почвата и стават по-уязвими към вредители и болести. Истината е, че не съществува „най-добра трева“ за пълна сянка — дори в мекия климат на американския Юг.
Тъй като летата в южните щати са дълги и горещи, повечето морави се състоят от топлолюбиви тревни видове. Хладнолюбивите треви се засяват през есента само като временно решение — те придават сезонно зелено оцветяване през зимата, докато основната топлолюбива морава е покафеняла и в покой. Сред топлолюбивите треви, типично отглеждани на Юга, тревата Сейнт Огъстин (St. Augustine) е най-устойчива на сянка, следвана от зойсията (Zoysia). Сентипийдската (Centipede), бизонската (Buffalo), бермудската (Bermuda), тънката (Bent) и килимната (Carpet) трева не са подходящи за сенчести места.
Когато описваме едно място като „в пълна сянка“, това означава, че до него никога не достигат пряки слънчеви лъчи. То може да бъде ярко осветено с непряка светлина, което все пак позволява известен растеж на растенията. Типични примери са северната страна на сграда или пространството под голямо дърво с гъста корона. Дори най-сенколюбивата трева Сейнт Огъстин ще започне да отслабва в пълна сянка — тревните площи просто се нуждаят от слънце. Моравата ще изглежда по-гъста и здрава там, където непряката светлина е най-силна или където кратки, петнести слънчеви лъчи пробиват през клоните. Освен това сянката поддържа почвата по-влажна, а въздуха — с по-висока влажност, което увеличава риска от гъбични заболявания при треви, вече отслабени от недостига на светлина.
Просто казано, няма добра трева, която да вирее в зони с пълна сянка в южна градина. Можете да положите свежа тревена тура и тя наистина ще изглежда добре първите няколко седмици на сенчесто място, но бързо ще поредее, ще загуби жизнеността и наситения си цвят и ще стане жертва на тежки гъбични инфекции. Затова вместо трева използвайте алтернативно почвопокритие. Слой от 7–10 см парченца кора потиска плевелите и издържа на ходене без да се разрушава. Ако предпочитате жива растителност, засадете на масиви сенкоустойчиви, ниско растящи растения. Имайте предвид, че почвопокривните видове не понасят стъпването така добре, както тревата, затова изберете този, който най-добре отговаря на начина, по който ползвате имота си.
Вместо трева в най-сенчестите кътчета на градината засадете ниско растящи алтернативи. Джудже мондо трева (Ophiopogon), дихондра, ирландски мъх, теменужки, бръшлян, синеглав (Ajuga) и пахисандра могат да образуват гъст зелен килим дори на най-тъмните места. За визуален ефект можете да групирате туфести многогодишни растения на масиви — например комбинация от малки папрати, хоста, тиарела и хейхера. Разстлащи се храсти, понасящи слаба светлина, също могат да заемат сенчестите зони, където тревата би загинала. В субтропичните райони опитайте бромелии. За препоръки, съобразени с конкретния регион и почвените условия, се обърнете към местния агрономически консултативен център или специализиран разсадник.