Как да сравните степента на свиване на пластмасите

Пластмасите се различават значително по химичната си структура, а добавените пълнители допълнително засилват тази разлика. Разнообразните химични състави на пластмасите водят до също толкова разнообразно поведение на материала. Едно от проявленията на това поведение е степента на свиване.

Данните за свиваемостта са изключително полезни при проектирането на форми и при определянето дали няколко различни пластмаси могат да се обработват в една и съща матрица. Съществуват редица източници с общи диапазони на свиване, но те служат само като ориентир – реалната степен на свиване зависи от конструкцията на детайла, условията на обработка, посоката на течение на материала и използваните пълнители. Единственият надежден начин за точно сравняване на свиваемостта между отделни смоли е да се формоват проби от материалите и да се измерят пряко.

Какво ще ви трябва

  • Пластмасови смоли
  • Форма (матрица)
  • Шприцформовъчна машина
  • Щангенциркул или координатно-измервателна машина (CMM)

Инструкции стъпка по стъпка

  1. Подберете подходяща форма. Намерете форма, която наподобява максимално размера и пътищата на течение, съответстващи на характеристиките, които искате да сравните. По време на формоването полимерните вериги на пластмасата се подреждат в определени посоки в зависимост от начина, по който материалът протича през матрицата. Форма с подобна дебелина на стените и сходно съотношение ширина към дължина спрямо планирания детайл ще ви помогне да предвидите много по-точно как той ще се свие след производството.
  2. Формовайте проби при производствени условия. Изработете по 10 проби от всяка от избраните смоли при условия на обработка (температури, налягания, скорости и времена на впръскване, времена на задържане), които отговарят на планираните производствени параметри. Условията на формоване се избират с няколко цели едновременно – желателно е цикълът да бъде възможно най-кратък, за да се намалят разходите, но физическите ограничения, произтичащи от характеристиките на стопилката и размерите на детайла, влияят върху реално достижимите настройки. Доставчиците на материали и инженерите по формовъчни процеси могат да ви помогнат да определите оптималните параметри за производството.
  3. Оставете пробите да се стабилизират. Охладете пробите в продължение на 24 часа в помещение с контролирана температура и влажност. Така материалът ще постигне пълна размерна стабилност. Пластмасата се свива в процеса на охлаждане и е важно тя да достигне окончателния си размер и да стане стабилна, тоест да престане да се свива – особено когато сравненията се правят с точност до хилядни части от инча.
  4. Извършете измерванията. Измерете детайлите със съответните уреди. Координатно-измервателната машина (CMM) е идеалният избор, макар че добре калибриран щангенциркул или друг прецизен инструмент също може да свърши работа. Измерете всяка проба както по основното направление на течение на материала, така и в перпендикулярна посока, тъй като степента на свиване често се различава според посоката на потока.
  5. Обобщете данните. Табулирайте получените измервания, за да извършите желаното сравнение между различните смоли. Така ще получите конкретни, приложими за вашия проект стойности вместо общи ориентировъчни данни.