Дървените табуретки са традиция, кореняща се в дълбоката древност. В ранния Египет и Китай те били седалки, запазени само за велики личности. Знатни римски зрители често заемали местата си на табуретки по време на представления в Колизея. В Африка табуретките имали духовно значение и се използвали единствено от вождове и владетели. По-късно простите трикраки табуретки станали неизменна част от домовете на обикновените хора. Често табуретката била не просто най-доброто, а единственото място за сядане в къщата.
През годините табуретките се превърнали в част от американската култура. Не толкова отдавна трикраката табуретка била широко използвана от фермерите като специален стол за доене. Тя осигурявала стабилно седалище върху неравна земя при ръчното доене на крава. Днес, след като модерните методи за доене намалиха нейната важност за фермера, повечето ниски табуретки се използват за други цели.
Според Греъм Блекбърн, автор на статия в списание „Fine Woodworking“, терминът „табуретка“ с времето започва да означава и ниска поставка за крака. С развитието на занаята се появявали нови дизайни и все повече приложения. Днес табуретките се предлагат в множество размери и се изработват от различни материали.
Макар че табуретките от миналото основно се изработвали от дърво, някои от тях били с мека тапицерия, съчетаваща красота и комфорт. Част от тях били известни като тоалетни табуретки – дамите седяли на тях пред тоалетните си масички, докато си слагат грим. Днес много от тези стари табуретки се продават като антики и служат като декоративни елементи в интериора.
Според д-р Анджей Гутек, автор на доклад на Технологичния университет в Тенеси, в саваните на Камерун в Западна Африка табуретките се изработват майсторски от един цял блок дърво. Исторически и традиционно те се считат за символи на кралско достойнство, но днес са високо ценени както от колекционери, така и от интериорни дизайнери.
Въртящите се табуретки били патентовани още през XIX век. Моделите, създадени за пиано, позволявали на пианиста лесно да регулира височината според личните си предпочитания. Краката на тези пиано табуретки били изящно обработени на струг и завършвали с лапи във форма на животни, стискащи с ноктите си стъклени топки. Много пиана от онова време, както и съответните табуретки, били изработени от дъб. Тази тежка дървесина е изключително здрава, а въртящият се механизъм дава на пианиста свобода на движение, която неподвижната пейка не може да предложи. Въртящата се табуретка бързо спечелила популярност и като седалка на барови стойки и щандове.
Най-широко използваната табуретка в наши дни вероятно е барната табуретка. Както подсказва името ѝ, тя е предназначена за сядане на барова стойка и се среща в барове, ресторанти и домове. Първите барни табуретки били изработвани от дърво и без гръб. Въпреки че съвременният дизайн подобрил барната табуретка по много отношения, според Стела Стивънс от Content Dig.com класическият модел от миналото продължава да бъде предпочитан. Днес в много домове простата дървена барна табуретка се използва на закусвалнята, като помощна табуретка в работилницата и дори като поставка за саксийни растения.